В "Ще й бъда като баща" не е необходимо да знаем как и защо Клотилда е недоразвита или пък дали ще оздравее.
Семейството на умопобъркани аристократи, в което тя живее е даденост, включваща в себе си всички възможни изродености.
Вдовицата, която се разпорежда със семейния имот (Ирини Папа) прави изключение в това умопобъркано обкръжение, но нейната ледена рационалност я поставя на едно ниво с този свят на аферисти, който се опитва да й открадне имуществото.
Този филм гледах още през 1974 на специална прожекция в бившето кино "Дружба" за ЦК на БКП на седмицата на италианското кино. След този филм няма да съдите така строго Владимир Кузов
За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.
0 гласа