Сергей Соловьов е един от най-известните и уважавани съвременни руски режисьори.
Сред множеството му ангажименти беше и това да е почетен председател на журито на отминалия София филм фест. Успяхме да откраднем малко от скъпоценното му време за няколко въпроса за последния му филм „Анна Каренина", за правенето на кино преди и след Перестройката, както и за това защо му се е наложило да режисира два филма едновременно.
Съществуват около 30 екранизации на „Анна Каренина". Какво Ви накара да направите Ваша трактовка на романа?
Текстът ми харесва изключително много. Това е всичко. Той наистина притежава магически свойства. След като веднъж се настани в главата ми, беше много трудно да го прогоня оттам. Затова в продължение на много години си мислех: „Трябва да заснема Анна Каренина, трябва да заснема Анна Каренина". И постепенно това се превърна в маниакално-депресивна психоза. А един от начините да се бориш с маниакално-депресивната психоза е да й се поддадеш.
Какво ви привлече най-силно в сюжета на романа? Образите на героите или самата история?
Всичко наведнъж. Както и при всяко истинско симфонично произведение, е важно всичко - важна е темата, нали така? Но е важно също да го има и малкия триъгълник, който да звънне в правилния момент. Всичко е важно.
Внесохте ли в екранизацията нещо от себе си? Променихте ли текста по някакъв начин?
Не.
Трудно ли е да се изпипат всички детайли при заснемането на филм на историческа тематика?
Няма никакви особени трудности. Достатъчно е да обичаш историята, да познаваш периода. Нужна е и педантичност. За да бъде направено всичко както трябва, нищо не бива да бъде пропуснато.
Това ли е причината заснемането на филма да ви отнеме 10 години?
Не. Единственият проблем беше свързан с финансирането. Всичко, което наричаме перестройка, или промени... отне десет години във времето. Но не и самите снимки. Снимахме много бързо.
Споменахте перестройката. По-лесно ли се правеха филми преди 89-а година?
Да, беше значително по-лесно, по-хуманно и по-надеждно. Беше невъзможно да сгрешиш. В момента, в който започнеш снимките, се чувстваш защитен като зад каменна стена. Една колосална държава не ти позволява да сгрешиш. Не можеш да се обезсърчиш, не се притесняваш, че утре може да ти спрат финансирането. Така че, разбира се, беше значително по-лесно.
Снимали сте „Анна Каренина" успоредно с „2-АССА-2". Трудно ли е да се комбинират снимките на два филма, чийто сюжет се развива в различни исторически епохи?
Понякога имах усещането, че полудявам, защото се обърквах що за филм снимам. В един ъгъл снимаме една сцена, а в друг - друга. Имаше сутрини, в които не бях сигурен кой филм ще снимам и се ориентирах по лицето на оператора - ако е операторъта на АССА-2, значи ще снимаме него, ако е този на Анна, значи снимаме Анна.
А как се стигна до положението да правите два филма едновременно?
Когато за трети път ми спряха финансирането на „Анна Каренина", вече бях заснел около 2/3 от филма. И аз си казах: „А какво ще стане с материала. С всичко, което вече е заснето? Трябва да измисля нещо, за да спася материала." Така, обмисляйки и отмятайки един или друг вариант, написах сценария за АССА-2. И точно тогава отново ми отпуснаха средства за „Анна Каренина". И така се оказах обречен да снимам два филма наведнъж.
Трудно ли се прави продължение на филм с култов статут като „АССА". Изпитвахте ли напрежение заради очакванията на публиката?
Всъщност пред АССА-2 по никакъв начин не стоеше задачата да бъде продължение. Когато правиш продължение, разбира се, се опитваш да повториш първоначалния успех. Това изобщо не беше задачата на нашия екип. Ние по-скоро искахме да създадем нещо като продължение на роман - както имаме „Тримата мускетари" и после „Двадесет години по-късно". Същото е и при АССА - 20 години по-късно.
0 гласа