Самюел Бекет е роден на 13.04.1906 г. в Дъблин, Ирландия и умира на 22.12.1989 в Париж, Франция – ирландски драматург, поет, романист.
Самюел Бекет е роден в семейство от средната буржоазия принадлежащо към протестантското малцинство, което се определя като притежаващо строги норми и морал. На пет годишна възраст започва да изучава музика, след което се премества в училище в центъра на града. През 1919 г. учи в Кралското училище Портора и завършва Тринити Колидж в Дъблин. Докато е в университета усилено изучава френски, италиански и английски език и редовно посещава „Театър дьо л’Абеи”. След завършването си се установява като преподавател в „Екол нормал сюперийор” в Париж през 1928 г., където се сприятелява с Джеймс Джойс и започва да пише есета върху автори като Пруст, Джойс, Данте.
Самюел Бекет е сред най-влиятелните писатели на 20 век, силно повлиян от Джойс , той се смята за един от последните модернисти, а по-късните писатели го определят понякога и като един от първите постмодернисти. Първите литературни опити на Бекет датират от началото на 30-те години, като през 1938 г. излиза първият му роман. През 50-те започва да пише предимно драматургични текстове и заедно с Йожен Йонеско, Жан Жьоне, Артур Адамов и др. са определяни като бащи на драмата на абсурдизма. Безспорно най-известното драматургично произведение на Бекет е „В очакване на Годо” написана през 1948 – 49 и поставена за първи път през 1953 от Роже Блен в театър „Вавилон”, която има над 400 представления.
Този текст най-ясно очертава идеите на Бекет, в най-завършен и опростен вид тя е израз на неговите житейски схващания, а и житейските схващания на цяло едно поколение. В произведенията си Самюел Бекет използва абсурдът като структурен принцип за да се отрази всеобщият хаос, разпадането на езика и отсъствието на хармоничен образ на човечеството.
Името на забележителния драматург по времето на тоталитарния режим е напълно непознато. Едва през 1988 година Бекет се появява благодарение на настойчивостта на режисьора Леон Даниел, създателя на Празниците на изкуствата „Аполония” проф. Димо Димов и тогавашния директор на Театъра на армията полк. Стефан Тамахкяров и в Созопол е представено първо действие на пиесата „В очакване на Годо”. След премиерата на това единствено действие театрите и театралните творците откриват Бекет и през 90-те години активно се реализират постановки на негови текстове.
Драматургични произведения: „В очакване на Годо”, „Краят на играта”, „Последната лента на Крап”, „Действие без думи I”, „Действие без думи II”, „Каскандо”, „Катастрофа”, „Какво, къде”, „Театрален фрагмент I”, „Театрален фрагмент II”, „Звукова пиеса в наброска”, „Радиоскица”, „Не Аз”, „Щастливи дни”, „Онова време” и др.
Автор на няколко романа, множество кратки прозаични творби, сценарии за радио, телевизия и кино.
Носител на Нобелова награда за литература през 1969 година.
Самюел Бекет: „Някога опита. Провали се. Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре.” „Няма нищо по-забавно от нещастието. Гарантирам ви това. То е най-комичното нещо на света.” „Всички се раждаме луди. Някои остават такива.” „Сълзите по света са постоянно количество. Когато някой започне да плаче, някъде другаде друг спира. Същото се отнася и за смеха.” „Моите грешки са моят живот.” „Без значение дали съм роден, или не, дали съм живял, или не, дали съм умрял или почти умиращ, аз трябва да продължа да правя каквото винаги съм правил, без да знам какво е това, което правя, нито кой съм, нито къде съм, нито дали съм.”
