Веднага след пресконференцията си на „София Филм Фест”, Самуел Маоз се съгласи да поговорим за „Златния лъв” на „Ливан”, за това че и с ограничен бюджет може да се снимат добри филми, които да печелят награди на международни фестивали и си помечта с кои големи звезди би искал да работи. Днес мечти, но утре може би - реалност.
Колко тежи „Златният лъв”?
Много е тежък. Часове след като „Ливан” спечели наградата на фестивала във Венеция, телефонът ми не спираше да звъни. Различни продуценти ми отправяха предложения да финансират следващия ми проект. А тогава аз дори нямах идея за следващ филм. Заснемането на „Ливан” се проточи доста дълго, защото нямах средства, за да реализирам сценария си. Тази награда има две страни, сега след като знам, че финансирането на следващия ми филм е осигурено се опасявам, че може той да не е така прецизен както „Ливан”. Вторият проект е много важен в творчеството на един режисьор. Знаете, че и много известни имена имат този проблем, след като са направили добър дебютен филм. Очакванията на всички са много големи.
А сега вече имате ли представа какъв ще бъде следващият ви филм?
Все още не съм оформил окончателния синопсис. Държа да участвам в целия процес на създаването на филма, затова не искам да ползвам чужди сценарии. Ще напиша първо сценария, а след това и ще го режисирам. Докато създавам сценария, аз виждам как ще изглеждат сцените на екрана.
Как ви дойде идеята за заснемете група военни в танк и зрителите да наблюдават събитията извън танка само през очите на войниците?
„Ливан” е много личен филм. Самият аз преживях тази война в танк. Аз бях човекът зад оръдието. Тези войници се чувстват така, както и аз се чувствах по време на войната. От техническа гледна точка това беше начин да се справим с ограничения бюджет на филма. Снимките са правени изцяло в студио. Няма разходи за външни снимки, транспорт, големи екипи. Тук ще издам и една тайна, която зрителите няма как да разберат, докато гледат филма. Всъщност танк няма. Всичко се случва в студио със съответните макети. Това, че снимахме на такова малко пространство ми беше от полза при монтирането на филма. Нямаше много излишни кадри, всичко беше концентрирано и процесът на монтажа беше кратък. Идеята ми по време на снимките беше да създам малко клаустрофобичен ефект за зрителите, да могат да усетят атмосферата в танка, да се почувстват като част от хората в танка.
Колко време служихте в израелската армия?
Три години, това е редовната военна служба, която мъжете няма как да избегнат в Израел. Жените също служат, само че две години. Но при тях е по-лесно, армията може да бъде заменена с друга дейност.
Как ще обясните този успех на израелското кино през последните години? „Валс с Башир” беше един от фестивалните хитове на 2008-ма, „Аджами” намери място сред номинираните за чуждоезичен филм за наградите „Оскар”, вашият филм спечели „Златен лъв”?
Една от основните причини тези филми да се гледат е размирният район, в който са заснети. Светът се интересува от това, какво става там. Хората харесват хуманното послание на тези филми. Успехът на израелското кино ми напомня на успеха на иранското кино през 90-те. Тогава имаше една вълна заливаща всички фестивали с ирански филми, така сега има подобна израелска вълна.
Ако имате възможност да поканите някой известен актьор да участва във ваш филм, на кого бихте се обадил?
Харесвам много Шон Пен, Кевин Спейси, Харви Кайтъл и Бенисио дел Торо. Харесвам и французойките Изабел Юпер и Изабел Аджани. Бих снимал и Наоми Уотс. Мисля, че се досещате, че „21 грама” е един от филмите, които много харесвам.
Преди „Ливан” сте заснел един документален филм, защо направихте тази пауза от 10 години между филмите?
Снимах „Пълно затъмнение” през 2000-та година. Там ставаше въпрос за изкуството на танца. След това снимах много реклами за телевизията и участвах в различни арт проекти, свързани с инсталации и видео пърформанси. Трябваше по някакъв начин да се издържам.
И тук времето ни за разговор изтече… Самуел Маоз се държа приятелски, отговаряше откровено, усмихваше се, дори леко се притесни когато каза, че е снимал реклами. Вече няма да му се налага, защото след успеха на „Ливан” световното кино чака с отворени обятия следващия му филмов проект.
