Рецензии
Самотният Рейнджър - карибски пирати в Дивия Запад

Винаги съм изпитвал слабост към уестърните и появата на всяко ново заглавие свързано с този жанр безусловно ме изпълва с предчувствие за радостно забавление.

Самотният Рейнджър е нещо повече от обикновен уестърн. Той съчетава с финес ироничния поглед към жанра и преклонението към неговите европейски и американски класици.

Зрителят не може да остане равнодушен към аудиовизуалните цитати от продукциите на Серджо Леоне и Серджо Корбучи, с брадясалите мъжаги – бандити и пазители на реда с примитивно поведение и дълги прашни шлифери, и към музикалната писта носеща лек полъх на Енио Мориконе. Те съжителстват с класическия прототип на каубоя от американските уестърни отпреди 1960. Той се отличава със спретнат си вид, гладко избръснато лице, чистички дрехи и рафинирани обноски.

Към тази галерия от типажи е добавен Тонто - блуждаещ команч-ренегат, с не съвсем адекватно поведение, носещ на главата си препариран гарван.

Режисьорът Гор Вербински, остава верен на основния тон и атмосферата на франчайза с карибските пирати, който му донесе много слава и сериозни приходи. След “Ранго”, безобидно и по-скоро сполучливо упражнение на анимационното поприще в жанра “уестърн”, със Самотният Рейнджър той отправя декларация за вярност към клишетата, към която добавя и майсторство при тяхното възпроизвеждане.

Личната нотка на Вербински е превръщането на уестърна в почти цирков спектакъл с всевъзможни каскади и акробатични номера на фона на увертюрата от операта на Джоакино Росини “Вилхелм Тел”.

Кинозрителите от по-старото поколение ще си спомнят с усмивка конската опера “Лимонаденият Джо”(1964) или “Кет Балу”(1965), до които Самотният Рейнджър би могъл да заеме място.

Някои изследователи биха го нарекли “пародия”, но аз бих с въздържал от това определение, тъй като във филма има и цитати, които са влезли отдавна в христоматиите по кино и са доказателство за уважение към жанровите особености.

Историята на Самотният Рейнджър е вдъхновена от няколко черно бели сериала, останали неизвестни на българския телезрител, за негова голяма радост.

Авторите не крият и въодушевлението си от комиксите за Дивия Запад. Този път става дума за тримата братя Рийд. Единият е шериф, застрелян от Бъч Кавендиш. Вторият се занимава със същата неблагодарна професия и намира смъртта под ножа на същия рецидивист. Третият - Джон Рийд, прясно дипломиран адвокат, се оказва между университетските идеали и реалността на селището Булет Крийк, изгубено някъде в Тексас.

Нему е отредено да постави маска (Зоро не е единственият защитник на правдата, който предпочита да не бъде идентифициран, поради но особено законни действия) и да яхне белия кон, за който мечтаят всички виротуози на пистолета от региона.

Проектът за строеж на железница, жаждата за отмъщение, угризенията на Тонто за прегрешения през юношеството (обясняващи препарираният гарван на главата му), продажен офицер от федералната армия и индианци, готови да защитават територията си се смесват в едно аудиовизуално преживяване, в което всичко е предварително известно, но забавлява зрителя с отприщената си фантазия и недразнещо чувство за хумор.

Основната носеща колона на филма е Джони Деп (Тонто), който макар и команч носи генетично в себе си стопроцентов капитан Джак Спароу. Неговата задача е да компенсира наивността на своя партньор с цинизъм, мъдрост и смелост. С погледа си към света, Тонто не е чужд на мъдростите свързани с нашумелия преди десетилетия Карлос Кастанеда, но поведението му разрушава и този комплекс митове.

Нека зрителят не се изненадва, ако през време на прожекцията не може да се отърве от впечатлението, че гледа приключенията на карибския разбойник, яхнал кон из прерията и хранещ препарирана птица. Няма нищо лошо в това да се следва печеливша формула, доказала ефикасността си.

Самотният Рейнджър пренася зрители – малки и големи, в един свят на приключения, където властва логиката на въображението, и където не бива да се задават въпроси, за да не се разруши магията на повествованието. Така е може по-лесно за публиката да повярва на твърдението, че зайците са кръвожадни хищници.