“Ние сме 25. Средностатистически, всяка година загиват двама от нас.” - Монолог на Ники Лауда
След изключителния успех на “Роки", спортните филми почти без изключение следват стереотипната формула, със слаби вариации, определени от вкуса на авторите. “С пълна газ” възможностите за развихряне на творческата фантазия са сравнително ограничени, тъй като става дума за пресъздаване на реални събития, свързани с реални личности.
Седемдесетте години на миналия век. Телефоните са със шайба, момичетата носят минижупи, а музиката се разпространява на винилови грамофонни плочи. Британският пилот Джеймс Хънт е на върха на славата. Неговият живот не е точно това, което се нарича “стриктен състезателен режим”: секс, шампанско, хайвер, раци, вечеринки и отново секс. Никому неизвестният австриец Ники Лауда се появява на пистата, дава заявката си за шампионската титла и разваля купона. Син на виенски богаташи, той е знае защо е на волана, но знае и за какво става дума.
Неговият живот е по-скоро монашески, фанатизирано отдаден на идеята да стане световен шампион и да се самодокаже, най-малкото в семеен мащаб. Нещо повече, той има познания в областта механиката и аеродинамиката, които му дават самочувствието да изтърси пред самия Енцо Ферари, че колата му не струва. И успява да докаже, че има право. Така започва съперничеството между Хънт, на волана на “МакЛарен” и Лауда, който подписва договор с италианския конструктор.
И двамата са нахакани, и двамата са арогантни и зрителят не бива да си задава въпроса “ Кой е добрият и кой е лошият?”, защото и двамата имат силна индивидуалност и още по-силна мотивация. Първият пряк контакт между двамата е кратка размяма на реплики, започната от Лауда с “ Ей задник, такъв!”. Останалото е пълна газ.
“Сена”, последният филм от мейнстрийма за пилотите от “Формула едно” се появи през 2005 - документален разказ, базиран на телевизионни репортажи и интервюта за съперничеството между Айртон Сена и Ален Прост. Част от неговите съавтори са допринесли за създаването на “С пълна газ”. Нещо повече, самият Ники Лауда е привлечен на снимачната площадка като консултант. За неминуемия успех на историята допринасят и силно психологизираният Даниел Брюл и силно декоративният Крис Хемсуърт, откраднал време за филма между двете издания на приключенията на норвежкия бог Тор.
“С пълна газ” трае малко повече от два часа, но изключително ефикасно избягва изкушението да се хлъзне в специалните ефекти и безконечното показване на гуми и волани придружени от оглушителен рев на двигатели и да се превърне в досадно еднотипно редуване на движещи се картинки. Става дума за висококачествено кино, надминаващо много понятието “традиционен спортен филм”.
“С пълна газ” е психологическа драма, нюансиран разказ за двама изключителни пилоти, живеещи ежедневно със съзнанието за смъртта, която ги дебне на пистата и за взаимното им уважение, което не изключва желанието им за победа. От кинематографична гледна точка филмът решава блестящо две визуални задачи: да пресъздаде на екрана шеметната скорост на болидите от “F1” и да се върне назад във времето с пестеливи детайли носещи носталгична нотка.
Седемдесетте години на миналия век. Телефоните са със шайба, момичетата носят минижупи, а музиката се разпространява на винилови грамофонни плочи. Британският пилот Джеймс Хънт е на върха на славата. Неговият живот не е точно това, което се нарича “стриктен състезателен режим”: секс, шампанско, хайвер, раци, вечеринки и отново секс. Никому неизвестният австриец Ники Лауда се появява на пистата, дава заявката си за шампионската титла и разваля купона. Син на виенски богаташи, той е знае защо е на волана, но знае и за какво става дума. 
И двамата са нахакани, и двамата са арогантни и зрителят не бива да си задава въпроса “ Кой е добрият и кой е лошият?”, защото и двамата имат силна индивидуалност и още по-силна мотивация. Първият пряк контакт между двамата е кратка размяма на реплики, започната от Лауда с “ Ей задник, такъв!”. Останалото е пълна газ.
“
