Съвременият кинозрител е добре информиран за съществуването на (поне един) паралелен свят и със сигурност безусловно е приел неговото съществуване. Иначе магията на много киноповествования ще се превърне за него в долнопробна и досадна фантасмагория. И понеже обратната информация от оня свят, стъпила на достоверни научни данни е твърде оскъдна, не му остава нищо друго освен да се остави в ръцете на кинаджиите, за да провери до каква степен е развито тяхното чувство за хумор, до колко те се вземат насериозно и какви са техническите им възможности, за да го покажат.
Разказът на режисьора Робeрт Швентке ("БСП - Бесни Страшни Пенсии", "Летателен план") ни представя Ник (Райън Рейнолдс). Ник е сравнително млад, но прясно корумпиран полицай, който е в комбина с друг по-стар и дълбоко корумпиран колега - Боби (ветеранът Кевин Бейкън).
Когато неговият съучастник го застрелва при полицейска акция, Ник се оказва в офиса на госпожица Проктър, лишена от емоции (и до известна степен от сексапил) кадровичка на службите за поддържане на реда между този и оня свят. Олицетворението на образцовата функционерка обяснява накратко ситуацията на Ник: душите на много престъпници, отказват да се представят пред съответните служби, защото в Деня на Страшния Съд рискуват да попаднат в ада заради своите престъпления.
Задачата на органите на РПУ „Оня свят“ е да залавят бегълците и ги предават на правосъдието. И понеже силите на реда са организирани по идентичен начин във всички светове, госпожица Проктър прикачва новобранеца Ник към Рой (Джеф Бриджес), шериф от Дивия Запад, с повече от 150 години служба в органите. Така сформираният патрул започва да преследва из задръстените градски улици престъпните елементи, показани като гротескни хулиганстващи мутанти.
Изграждането на тази рамката на историята и представянето на основните персонажи и конфликти отнема малко повече време, но така режисьорът помага на зрителя, който се оказва потопен в едно сравнително непознато измерение. Комичните елементи произхождат от разликата в епохите, с които са свързани главните герои, от адаптацията им един към друг и от разсъжденията за човешката природа. Изборът на аватари, тъй като в реалния свят душите на Ник и Рой трябва да имат материално изражение, е също източник на приятен и лековат хумор.
Междувременно Ник е далеч от идеята да забрави човекът, който го е изпратил на оня свят и с тревога следи съдбата на очарователната си съпруга, останала вдовица. Светкавична анкета разкрива, че Боби е аватар на криминално проявена душа и, че е главатар на банда, която е на път да се сдобие с изключително мощно и древно оръжие, за да промени нормалния и хармоничен ход на потока между този и оня свят.
С една дума, планетата отново е заплашена, а няма по-добри от холивудските продуценти в нейното спасяване. И, за да е победата над силите на Злото пълна, към тази сравнително нова специализация, се добавя друга традиционно силна черта на американското кино – триумфът на любовта. Оказва се, че кадровичката не е безразлична към мъжкаря Рой, но умело крие своите чувства. Любовта тържествува и за Ник, така, че равновесието е добре организирано и всички са доволни и щастливи.
Бих окачествил избора на двамата актьори кат изключително сполучлив. Райън Рейнълдс е добре известен в образи на герои, които са по-скоро свързани с фантастичните приключения ("Зеленият фенер", "Блейд: Троица", "Х-мен Началото: Върколак"), докато част от най-успешната кариера на Джеф Бриджес е свързана с въплъщението на архетипа на каубоя от Дивия Запад ("Непреклонните", "Дивият Бил"). Неговото забележително нечленоразделно боботене е далеч от това, което се нарича “актьорска дикция”, но то му придава определен чар и индивидуалност. РПУ “Оня свят” e една от десетките филмовите истории за тандеми грижещи се за обществения ред. Силно се изкушавам да поставя филма близо до “Мъже в черно”, но всеки има право да нареди най-сполучливите дуети в своя собствена класация. Със сигурност лековатият сюжет и безобидният му хумор го правят обещаващо лятно забавление.