Вероятно част от вас си спомнят Наказателя от едноименната и никак не лоша лента с Томас Джейн и Джон Траволта от преди близо пет години. Някои дори може да се досетят, че екранната история на един от малко по-малко популярните персонажи на кралете на комикс-индустрията Марвъл започва още от далечната 1989-та, а филмът е с участието на екшън-легендата Долф Лундгрен. Наистина, емблематичния череп тогава го няма, но ядката на онзи "The Punisher" е същата - самотен, безмилостен борец срещу организираната престъпност, стремящ се да я изтръгне от най-дълбоките и корени.
Променила се е, разбира се, обвивката. Лицата са нови, но и апетитите на случайния наблюдател са различни. Преди двадесет години, един юнак преживяваше сносно на дълги картечни ленти и дълбоки пълнители, подкрепени тук-таме с граната и някоя юмручна свада.
Днес обаче от него се изисква друго. Освен смъртоносен, той трябва да е атлетичен, динамичен, същевременно импровизатор, боравещ с всякакви, повтарям - всякакви подръчни материали, и дори артист, който в никакъв случай не бива да се повтаря. Е, или поне достатъчно рядко. С други думи, не е лесна работа да си герой на новото столетие, и сигурно затова гилдията им толкова осиротя.
Наказателят обаче успя някак да оцелее, а и нищо чудно - като представител на по-мрачната порода героична фауна е повече от способен да задоволи жадната за кръв и гилзи публика, стига да го подкрепят с малко ефекти. И в третия - всъщност четвърти, ако броим и едно треторазредно недоносче - "Punisher" точно това е налице, и то в обилни количества. И няма способ, по който наказанието да не бъде приложено.
Сюжетът за сметка на това е предоволно банален - не разбирайте безсмислен, просто напълно обикновен - нещо все пак очаквано при съчетанието екшън-комикс, където от него не се изисква много. Можем да обобщим накратко, че изпразва успешно мисловните механизми от съдържание за точно толкова пренебрежимо малко време, за колкото се стопяват амунициите в арсенала на главния герой.
Неговата персона този път е поверена на доста симпатичен бабанко - Рей Стивънсън, когото почитателите на култовия сериал "Рим" няма как да не помнят заради ролята на Тит Пуло - всъщност и най-ярка в кариерата му. Под кожата на основния му противник - Пъзела (нищо общо с онзи от "Убийствен пъзел", освен филмовото студио), влиза Доминик Уест, който на свой ред се изяви в "300". Но като цяло актьорският състав не блести с нищо особено, не че това се явява някакъв проблем.
В заключение, разбира се, остава да си отговорим на въпроса дали си заслужава да го гледаме въобще, и той е мъничко спорен - лично на мен ми се стори, че можеше да има още повече екшън за сметка на тривиалната история. Въпреки това обаче, ако ви се гледа нещо разпускащо до лека безмозъчност, с много олово, трупове и въобще патаклама - изборът е идеален.
0 гласа
добре са се справили,ако съдим по играта