ПУЛСЪТ НА ПАРИТЕ e напрегнат трилър за света на крупните финансовите операции, чието действие се развива в реално време. Звездите Джордж Клуни и Джулия Робъртс са в ролите на ТВ водещ на финансово предаване Лий Гейтс и неговият продуцент Пати, които са поставени в екстремна ситуация, когато разярен инвеститор нахлува и превзема студиото, заплашвайки да го взриви, понеже е загубил всичките си спестявания (Джак О‘Конъл). По време на напрегнатия сблъсък, излъчван по живо по телевизията пред очите на милиони зрители, притиснатите от ограниченото време Лий и Пати трябва трескаво да действат, за да разкрият мистерията, залегнала в основата на конспирацията на динамичните световни финансови пазари.
TriStar Pictures представя съвместно с LStar Capital, продукция на Smokehouse / Allegiance Theater, филм на Джоди Фостър, ПУЛСЪТ НА ПАРИТЕ. Участват Джордж Клуни, Джулия Робъртс, Джак О'Конъл, Доминик Уест, Катрина Балф и Джанкарло Еспозито. Режисьор на филма е Джоди Фостър, продуценти са Даниел Дубиески, Лара Аламедине, Джордж Клуни и Грант Хеслов. Сценарият е на Джейми Линден и Алън ДиФиоре & Джим Коуф по сюжет на Алън ДиФиоре & Джим Коуф. Кери Ориент, Тим Крейн, Реджина Скъли и Бен Вайбрен са изпълнителни продуценти. Екипът на продукцията включва оператора Матю Лайбатик, ASC, дизайнера Кевин Томпсън, монтажиста Мат Чезе ACE и дизайнера на костюми Сюзън Лайъл. Музиката е от Доминик Люис, музикален продуцент е Хенри Джакман.
ЗА ФИЛМА
„Това, което най-много ми харесва в този филм, е че в него има две неща, които хората понякога си мислят, че са противоположни, - казва Джоди Фостър, която режисира трилъра ПУЛСЪТ НА ПАРИТЕ, с участието на Джордж Клуни и Джулия Робъртс. – Едното е вълнуващият, забързан, интелигентен трилър, който все пак е разбираем и достъпен. Другото е, може би най-важната причина зрителите да ходят на кино - да бъдеш развълнуван от една истинска история. Това е невероятно значение."
„За мен най-вълнуващата част от историята, освен ченгетата, хеликоптерите, оръжията, бомбите и трескавото напрежение, - продължава Фостър, - е развитието на образа на Лий Гейтс. Първоначално той е един - повърхностен, самодоволен, празен човек, който въпреки успешната си кариера, е провал в очите на всички, включително и своите. Но преживява ужасен шок, който го принуждава, с помощта на Пати, да види причина да открие своята човечност, израстване, развитие и промяна."
„Светът на парите е излязъл извън контрол. Когато нещата се объркат, вие всъщност не разбирате, че са се объркали - и обикновените хора остават измамени.“ - казва Джордж Клуни, който е в ролята на водещия на предаването за финансови анализи, които се изправя лице в лице с един от редовните зрители, твърдо решен да държи някой отговорен за случилото си, на всяка цена.
„Джоди никога не отпуска напрежението, - казва продуцентът Даниел Дубиески. – Целият филм се развива в реално време, като предаване, излъчвано на живо по телевизията – действието е много динамично и напрегнато." Клуни е в ролята на Лий Гейтс, известен инвестиционен гуру и прочуто лице на водещо финансово телевизионно шоу, който се впуска и танцува около декора на студиото, крещейки инвестиционни съвети, като подсилва коментарите си за пазара с глупави реквизити и звукови ефекти. „Самото шоу „Пулсът на парите“ е доста нелепо, - казва Фостър. - Това е предаване за финансови новини, но с много реквизит, стари филмови клипове, звънци, подсвирквания и възторжени викове, с които Лий Гейтс разяснява финансовите пазари. Той пее и танцува с красиви момичета, дегизира се с различни шапки, докато раздава съвети за борсовата търговия, което все повече засилва чувството му на отвращение към самия себе си. Животът му представя невероятен, неочакван шанс за изкупление."
Партньорка на екрана на Джордж Клуни е Джулия Робъртс, която е в ролята на Пати Фен, невъзмутимата и непоколебима дългогодишна продуцентка на „Пулсът на парите“. „Пати Фен е създателят и продуцент на предаването. Тя се е нагърбила и се справя с всички задачи – невероятна е, - казва Фостър. - Тя дърпа конците на шоуто и е гласът в слушалката на Лий Гейтс, който му казва какъв да бъде следващият му ход. Лий Гейтс е мързелив, той дори не си учи репликите. Казва каквото си иска, без да го е грижа и тя е на линия, за да е сигурна, че шоуто върви гладко. Пати знае как да се справи с него."
Клуни добавя, че всичкият този прах в очите крие дълбоко вкоренено презрение към публиката на шоуто. „Тези предавания вонят на цинизъм, - казва Клуни. - Гледате на екрана тези момчета зад бюрата им, те ви съветват къде да вложите парите си - и когато го направите и ги загубите, те просто заявяват: „Ами, случва се."
Въпреки това, Клуни отбелязва: „Филмът разкрива не само трите главни персонажа и това през, което те преминават, особено героят на Джак О'Конъл." След като една от най-категоричните прогнози на Гейтс мистериозно се проваля, крещящо му самодоволство се срива пред очите на целия свят, когато обезумелият инвеститор
Кайл Бъдуел (О‘Конъл) окупира студиото на живо и взима водещия за заложник.“ Кризисната ситуация се развива в реално време, на живо по телевизията.
Продуцентът Грант Хеслов завява: „Когато виждаме такива неща по телевизията и в интернет, ние сме почти вцепенени, най-вече заради факта, че всичко се случва на живо.“
Гейтс започва да разговаря с Кайл, като отначало просто се опитва да удължи собствения си живот, с помощта на Пати, която продължава да дава успокояващи напътствия от контролната зала. „Кайл не знае, че Лий има връзка с Пати през цялото време чрез слушалката, - обяснява Хеслов. - От драматична гледна точка това е страхотен похват и според мен Джордж и Джулия се справят чудесно."
По-късно, докато Гейтс и Пати се опитват да разберат какво се е случило в действителност, те истински са развълнувани от болката на Кайл; те преоткриват в себе си журналистическия хъс и стремеж да разплетат конспирацията на Уол Стрийт, която далеч надхвърля участието на тези трима души.
„Това, което бе наистина приятно е да направим една история, чието действие се развива на Уол Стрийт, но не става дума само за това, - казва Аламедине. – В центъра са трима души, които се събират от двете страни на монетата. Тази голословна, повърхностна личност, накрая установява истинска връзка с някого, с когото никога не е мислел, че ще го направи."
За да изпълни с живот образа на Лий Гейтс, Клуни пресъздава непочтителен, налудничав и много енергичен ТВ риалити водещ. „Лий Гейтс е шоумен, - казва Фостър. – На Джордж беше идеята, че Лий Гейтс трябва да стартира шоуто „Пулсът на парите" с танц. Когато дойде за пръв път на репетициите, каза той: „Имам нужда от половин час, за да си представя танца." Аз му отговорих: „Мисля, че ще се ти е необходимо нещо повече." Така че се обърнахме към хореограф и нещата се случиха."
Хеслов казва, че да си продуцент понякога е трудна работа. Например когато твоят партньор продуцент се появява и започва да танцува пред теб с няколко красиви момичета. „Беше повече от забавно, да знаете! - казва той. - Това бе един от онези моменти, когато просто се отпускаш и се наслаждаваш на представлението. Да гледам този нелеп танц няколко дни подред - специално за мен, защото ние се познаваме буквално от деца – беше истинска наслада."
„Джордж наистина трябваше да представи героя си като абсолютно завършен задник, - продължава Фостър. – Именно това обичам у него. Абсурдна е гледката как един бял мъж на средна възраст се щура и имитира безумни хип-хоп танци ... Не може да не се засмееш на този гротескен палячо."
Идеята, че цялата криза се развива на живо по телевизията е друг интересен аспект на филма за Клуни. „През първите ми 16 години аз съм израснал с телевизионни предавания на живо, всеки ден от живота ми. Баща ми имаше вариатетно шоу, - казва Клуни. - По-късно успях да принудя NBC да направим на живо един епизод от „Спешно отделение". Серията „Fail Safe" бе представена на живо. Това беше преди други предавания да започнат да правят наистина рискова телевизия. За мен това е като да летя без предпазна мрежа, изключително вълнуващо.“ „Работил съм с Джордж във „Високо в небето“, и там има подобен аспект на неговия герой, - казва Дубиески. - И двата персонажа могат да не се харесат от публиката.
Първият защото лети из цяла Америка, за да уволнява хора от различни корпорации. А другият, защото е крайно циничен по отношение на инвестиционните си съвети в шоуто. Но най-невероятното нещо у Джордж като актьор е брилянтният начин, по който той се въплъщава в тези герои и ги прави симпатични. И докато героят му се променя, публиката е завладяна все повече."
Робъртс отново се събира на снимачната площадка с Джордж Клуни като Пати Фен, продуцент и режисьор на ТВ шоуто „Пулсът на парите“. Актрисата описва връзката на Фен с Гейтс като любов и омраза. „Той е див и непредсказуем, а тя просто се опитва да контролира хаоса. Пати никога не знае какво ще направи Лий. - обяснява Робъртс. - Има аспекти на връзката им, когато двамата са перфектният работен екип, а после следват моменти, когато на нея й идва до гуша, и би предпочела да работи на друго място. В същото време Пати изпитва огромно количество радост, защото двамата са противоположности. А когато някой намери своята пълна противоположност, става любопитно и интригуващо."
Приятелството в реалния живот между Робъртс и Клуни допринася за химията на екрана между Фен и Гейтс. „Джордж Клуни и Джулия Робъртс се познават, грижат се един за друг, и притежават много интересна химия, така че аз не трябваше да правя нищо. Нещата просто се получиха, - обяснява Фостър. - Двамата се чувстват невероятно близки. Те имат силна връзка и комуникация между приятели, която е почти органична."
„Джордж и аз сме добри приятели и се разбираме много добре, - добавя Робъртс. - Открихме перфектния баланс да му бъда подкрепа, заедно създадохме нашите сцени, за да се разбере настроението и начина, по който тези хора работят заедно." Робъртс е заинтригувана от усещането за реално време, елемента на тиктакащ часовник в сценария. „По всяко време като актьор, разбира се, има тиктакащ часовник. Донякъде е голямо предимство да знаеш, че нямаш време за губене, - казва тя. - Става дума за решаване на проблеми и остър ум, защото никой не може да предвиди тази ситуация."
В ролята на обикновения човек Кайл Будуел, който прибягва до отчаяни мерки след банковото му фиаско и загубата на всичките му спестявания, е актьорът Джак О'Конъл. Кайл е добър, приличен, трудолюбив млад мъж, който се пропуква под натиска на финансовата разруха. „Кайл е човек от работническата класа, който вярва, че ако той постъпва правилно и работи усилено, по някакъв начин ще събере състояние и ще получи нещо в живота, - обяснява Фостър. - Той наследява малка сума и се опитва да я инвестира максимално интелигентно, но в крайна сметка губи всичко, защото нещата са извън неговия контрол. Единственото, което е притежавал изчезва внезапно, и той не знае как се е случило. Кайл не може да приеме, че е направил всичко по силите си, и в крайна сметка просто трябва да се оттегли с празни ръце. Той отказва да приеме загубата и прави крачка напред към борбата - избира да отвърне на удара."
„Аз съм съпричастен с моя герой, - казва О’Конъл. - Мисля, че злочестото му положение се отнася за страшно много хора. Но все пак, никой не симпатизира на действията, които той предприема."
Отчаян, Кайл залага на насилието, за да потърси отговорност от виновните за тази несправедливост и според него това са ТВ водещият Лий Гейтс и директора на фонда, в който е инвестирал парите си, Уолт Камби. „Кайл отива в „Пулсът на парите“ с идеята, че ще се изправи срещу двамата най-големи виновници за финансовата му смърт: Уолт Камби (изигран от Доминик Уест), който е изпълнителен директор на Ibis Clear Capital, и Лий Гейтс, който самоуверено и много убедително е казал на зрителите си да инвестират в този търговския фонд, - обяснява Фостър. – Кайл има чувството, че двамата виновници имат тайно споразумение и той отива да ги държат отговорни."
„Кайл задава трудни въпроси, които никой не смее да попита, - казва Фостър. - Той отказва да си затваря очите за това, което се е случило. Знае, че няма да си получи парите обратно, но държи да получи отговори с всички възможни средства." О’Конъл гледа на героя си като жертва на финансовата система, тази хора нямат необходимите гаранции за защита от пазарни манипулации и грешки. „Лесно би било Кайл да се представи като злодей. Много е крайно да заплашваш, че ще отнемеш нечий живот, но аз чувствам, че е той е бил бутнат отвъд границата и се е пречупил, - обяснява О’Конъл. – Действията му са отчаяни, и той знае, че ще плати висока цена за тях. Но аз се надявам, че ще съумея да покажа на зрителя да разбере причините, които са го довели до точката на пречупване."
В хода на филма Кайл става катализатор за промяната на Гейтс. „Верен на навика си, първата реакция на Гейтс за тази застрашаваща живота му ситуация е да се опита да баламоса Кайл, - обяснява Фостър. - Когато осъзнава, че всичките му хитрости и стари манипулации няма да проработят, той е принуден да се изправи пред суровата истина, че досега е живял в безсъзнание, но вече не може да си позволи да бъде безучастен, след толкова много лъжи." Шефът на връзки с обществеността на Ibis Clear Capital, Даян Лестър, е изиграна от Катина Балф. Тя е говорител на компанията, въвлечена в безпрецедентната финансова криза. „Даян е много интересен образ. Тя е амбициозна, работата е много важна за нея, и в същото време е честен и почтен човек, - казва Балф. – У нея има наивност, което доста ми хареса. Тя вярва в компанията, за която работи и смята, че тя прави много добри дела. Няма основание да се съмнява в това, което казва. Но когато започва да вижда пълната картина от последствията на работата си, и как влияе на други хора, тя бързо се превръща в търсач на истината."
Актьорският състав се допълва от Джанкрло Еспозито, който играе ролята на Маркус Пауър, капитан от полицията, който се опитва да реши ситуацията по свой начин, и Доминик Уест като Уолт Камби, изпълнителния директор на Ibis Clear Capital.
ЗА ПРОДУКЦИЯТА
В повечето филми режисьорът снима с една камера (или малък брой), като всички кадри са в един и същ формат. В ПУЛСЪТ НА ПАРИТЕ режисьорът Джоди Фостър е изправена пред ново предизвикателство. „Телевизионното шоу „Пулсът на парите" е заснето от четири различни предавателни камери."
Звучи простичко – само че филмовите камери и предавателни камери са несъвместими. И докато се снима „излъчването", филмовите камери не трябва да се пречкат. Решението на ситуацията изисква внимателно планиране. „Предаването се извършва в реално време и на различни места. Ако някой говори на монитора, лицето, с което той разговаря трябва да му отговоря в същия ритъм, - продължава Фостър. - И така, заедно с оператора Мат Лайбатик седяхме около макета с разположението на героите и се чудехме кога да бъдем на различните места. След известно време започнахме интуитивно да разбираме онова, което бе нужно да правим с камерата – в този момент трябва да бъде на телевизионен екран, а от този момент нататък - филмова камера, и така нататък. Когато навързахме целия материал, всичко се получи безпроблемно."
С използването на различни камери, Фостър успява да пресъздаде две отличителни емоционални естетики. „Филмовата камера дава тъмна, мрачна емоция, а предавателната дава ярка, весела перспектива, - обяснява Фостър. - Когато редуваме между двете камери, се усеща напрежението и енергия, и на публиката се налага да преминава постоянно между това, което е реално и което е фалшиво." „Телевизионните предавателни камери придават усещането за шоу на живо, версията, която героинята на Джулия вижда на мониторите. Но тези камери не улавят драмата, - казва продуцентът Даниел Дубиески. – Филмовите камери съумяват да предадат непосредствената близост до героите, те уловят емоцията." „Забавен факт от историята на продукцията е, че няколко от момчета зад камерите във филма са всъщност реални телевизионни оператори, - казва Аламедине. - Джоди искаше да е сигурна, че те знаят какво е да работиш с камера в студио и да го правят да изглежда реално."
Но отново възниква проблемът, че не може да се снима с двата вида камери едновременно. Клуни казва, че в крайна сметка решението е голяма част от филма - на всички сцени от телевизионното студио да бъде заснето два пъти -: веднъж от гледна точка на предавателните камерите, и отново с филмови камери. „По девет цели страници монолози на ден, - казва Клуни. – Играеш един път пред едната камера, после повтаряш всичко за другата."
Друга централна снимачна площадка за по-голямата част от филма е контролната зала, където Пати режисира шоуто и се опитва да помогне да Лий да оцелее. „Снимахме в CBS студиото в Западен Манхатън, - казва Фостър, отбелязвайки, че това е контролна зала от реалния живот. - Искахме да запазим нивото на достоверност и да уловим интензивността и натрапчивостта, на това което се случва в момента."
Разбира се, и тук има предизвикателства. „Едно от най-трудните неща за решаване в този филм беше, че контролната стая е 4,5 на 2,5 метра, - продължава Фостър. – И беше много трудно за нашата камера да влезем вътре."
„Разполагахме с професионален технически директор, който научи Джулия какво е да бъдеш истински продуцент на телевизионно предаване, - допълва Фостър. - Тя бе доста горда, когато той я похвали и каза, че е свършила страхотна работа. И наистина, през цялото време Джулия изглеждаше сякаш знае точно какво прави." За да се прави разлика между филма ПУЛСЪТ НА ПАРИТЕ и телевизионното шоу „Пулсът на парите“, дизайнерът на продукцията Кевин Томпсън, създава снимачна площадка насред снимачната площадка. „За Джоди винаги е било важно да се види снимачното студио на самата телевизионна програма „Пулсът на парите" – декорите на шоуто, зад кулисите, камерите, които го предават, - обяснява Томпсън. -
Естествено, филмовите камери са зад всичко това, и заснемат филма. При проектирането на снимачната площадка, започнахме с центъра, а след това изградихме различните корпуси на отделните действия. "
Според Томпсън в края на краищата по този начин художественият отдел е в състояние да изработи снимачна площадка, в която е осигурява достатъчен визуален контраст и повишено напрежение. „Цялостния дизайн на снимачната площадка предлагаше две различни погледа: единия за телевизионното излъчване, с ярки цветове и приятни експозиции, а другият на филм, с по-мрачна атмосфера и действие, показано от различни ъгли." – заявява Томпсън. За да изглежда студиото възможно най-реалистично, Томпсън проучва и комбинира различни елементи, използвани в дизайна на предаванията за финансови новини. „С Джоди уговаряхме колорита и коментирахме, че много от тези предавания залагат на ярко синьо, - казва Томпсън. – Искахме „Пулсът на парите" да бъде комбинация от това синьо и цвета на парите, и така се стигна до зеленикаво жълто. Сложихме голям екран, графики на котировките, сензорни екрани, монитори за интервюта и борсови съвети."
По-важното е, че студиото трябва да е достатъчно голямо, за да дава свобода на Клуни да се движи. „Искахме да имаме много варианти и входове за появата на Гейтс, за да не е шоуто винаги е едно и също, - обяснява Томпсън. - Също така, имаше нужда от достатъчно място за танцовите съчетания на водещия." По средата на филма действието се премества в централата на Ibis Clear Capital, компанията, чийто внезапен борсов срив задвижва съдбоносните събития. „Чувствахме колко е важно местоположението на Ibis Clear Capital, компанията трябваше да се помещава в сграда с модерна архитектура - стъкло, светли цветове и много светлина, - казва Томпсън. - Това е необходимо, за да символизира богатството, властта и технологиите."
Всичко това е в контраст с кулминацията на филма, която е се развива по улиците на финансовия район в Манхатън. „Когато героите излизат от студиото на „Пулсът на парите", те преминават през този район с неокласическа архитектура, който е построен в момент, когато финансовите пазари са базирани на стабилни бизнес модели, а не на технологията, - продължава Томпсън. - И завършваме с Федералната зала, която е мястото, където Джордж Вашингтон встъпва в длъжност като първия президент на Америка. Историческата обстановка с нео-класически колони, облицовката от бежови камъни и внушителния мащаб, създава усещане, че героите се връщат назад във времето, когато инвестиционния модел е бил съвсем различен."
За външния вид и гардероба на героите във филма, Фостър се обръща към дизайнер на костюми Сюзън Лайъл. Лайъл иска външният вид на Лий Гейтс да отразява телевизионния му образ и финансов успех, както и да е комплимент към естетиката на ПУЛСЪТ НА ПАРИТЕ. „Ако трябва да обобщя вида на Лий Гейтс с две думи, това е лъскава елегантност, - казва Лайъл. - Той носи костюми със фино втъкани сребристи нишки, с изразени райета или рибена кост, ризите и вратовръзките му също често са на ивици. Изглежда точно като коварен шоумен, който говори за финансовия свят с лекота." На другата крайност на спектъра е Пати Фен, чийто външен вид е сдържан и умерен. „Видях у героинята на Джулия Робъртс една жена от Ню Йорк, която се облича за себе си, - казва Лайъл. - Тя не се опитва да впечатли никого. Знае коя е, знае колко е обичана и ценена от екипа си, и дрехите й показват именно това – спокойствие и комфорт."
ПУЛСЪТ НА ПАРИТЕ e напрегнат трилър за света на крупните финансовите операции, чието действие се развива в реално време. Звездите Джордж Клуни и Джулия Робъртс са в ролите на ТВ водещ на финансово предаване Лий Гейтс и неговият продуцент Пати, които са поставени в екстремна ситуация, когато разярен инвеститор нахлува и превзема студиото, заплашвайки да го взриви, понеже е загубил всичките си спестявания (Джак О‘Конъл). По време на напрегнатия сблъсък, излъчван по живо по телевизията пред очите на милиони зрители, притиснатите от ограниченото време Лий и Пати трябва трескаво да действат, за да разкрият мистерията, залегнала в основата на конспирацията на динамичните световни финансови пазари.
„Това, което най-много ми харесва в този филм, е че в него има две неща, които хората понякога си мислят, че са противоположни, - казва Джоди Фостър, която режисира трилъра ПУЛСЪТ НА ПАРИТЕ, с участието на Джордж Клуни и Джулия Робъртс. – Едното е вълнуващият, забързан, интелигентен трилър, който все пак е разбираем и достъпен. Другото е, може би най-важната причина зрителите да ходят на кино - да бъдеш развълнуван от една истинска история. Това е невероятно значение."
„Светът на парите е излязъл извън контрол. Когато нещата се объркат, вие всъщност не разбирате, че са се объркали - и обикновените хора остават измамени.“ - казва Джордж Клуни, който е в ролята на водещия на предаването за финансови анализи, които се изправя лице в лице с един от редовните зрители, твърдо решен да държи някой отговорен за случилото си, на всяка цена.
Партньорка на екрана на Джордж Клуни е Джулия Робъртс, която е в ролята на Пати Фен, невъзмутимата и непоколебима дългогодишна продуцентка на „Пулсът на парите“. „Пати Фен е създателят и продуцент на предаването. Тя се е нагърбила и се справя с всички задачи – невероятна е, - казва Фостър. - Тя дърпа конците на шоуто и е гласът в слушалката на Лий Гейтс, който му казва какъв да бъде следващият му ход. Лий Гейтс е мързелив, той дори не си учи репликите. Казва каквото си иска, без да го е грижа и тя е на линия, за да е сигурна, че шоуто върви гладко. Пати знае как да се справи с него."
Клуни добавя, че всичкият този прах в очите крие дълбоко вкоренено презрение към публиката на шоуто. „Тези предавания вонят на цинизъм, - казва Клуни. - Гледате на екрана тези момчета зад бюрата им, те ви съветват къде да вложите парите си - и 
По-късно, докато Гейтс и Пати се опитват да разберат какво се е случило в действителност, те истински са развълнувани от болката на Кайл; те преоткриват в себе си журналистическия хъс и стремеж да разплетат конспирацията на Уол Стрийт, която далеч надхвърля участието на тези трима души.
Всичко това е в контраст с кулминацията на филма, която е се развива по улиците на финансовия район в Манхатън. „Когато героите излизат от студиото на „Пулсът на парите", те преминават през този район с неокласическа архитектура, който е построен в момент, когато финансовите пазари са базирани на стабилни бизнес модели, а не на технологията, - продължава Томпсън. - И завършваме с Федералната зала, която е мястото, където Джордж Вашингтон встъпва в длъжност като първия президент на Америка. Историческата обстановка с нео-класически колони, облицовката от бежови камъни и внушителния мащаб, създава усещане, че героите се връщат назад във времето, когато инвестиционния модел е бил съвсем различен."
