Музиката е неговата страст. Любовта е съдбата му. "Знам само, че музиката и любовта са едно единствено нещо вътре в мен. Това е, което знам със сигурност." От детството си в Лука, Джакомо Пучини винаги е чувствал, че музиката и любовта ще изиграят важна роля в живота му. Въпреки че очаква да стане органист в родния си град, талантът му надхвърля границите на църковната музика. Болната му майка го насърчава да открие това, което наистина иска, и да му се посвети с цялото си сърце. Това е операта. Успехът му привлича вниманието не само на широката общественост, но също така (и най-важното), на влиятелния издател Джулио Рикорди. Строг и щедър, той е бащинската фигура в живота на младия музикант. Именно той отвежда младия гений към нови триумфи: Манон Леско, и преди всичко, "Бохеми".
Личният живот на Пучини сякаш следва примера на "Бохеми". Той процъфтява в опияняващата атмосфера на кафенета и бурлески театри - и в ръцете на певицата Шери. Но неговата случайна среща с омъжената Елвира променя всичко: двамата се влюбват и Елвира прави драматичен и скандален ход - оставя съпруга си. Нейната ревност обаче тормози Пучини. Той намира интелектуална стимулация в аферата си с красивата журналистка Лиза Берман. Музикални вдъхновения черпи от платоническата си връзка с прислужницата Дория. Убедена, че той й изневерява с Дория, Елвира уволнява прислужницата, която след това се самоубива. Тази трагедия измъчва композитора в продължение на години... И все пак Елвира е и си остава голямата любов на живота му. Тя е тази, която е до него в миговете на най-дълбоко страдание и най-големи триумфи.
