Колко е необходимо за индустрията и за зрителите продължението на даден филм -няма ясен отговор на този въпрос. Ако нещо в Холивуд работи добре, то то се повтаря, докато на всички ни омръзне и докато се изцеди всяка възможност за печалба и стане непоносимо. Не е нужно много да се замисляме, за да открием такива примери, трябва просто да погледнем настоящите кинопремиери. Точно когато си помислихме, че филмите за Батман и Супермен се изчерпаха, продуцентите решиха да ги изправят един срещу друг. Също така искаме или не искаме сме поканени за втори път на голяма луда гръцка сватба. Чисто статистически погледнато, продължението на даден кинохит рядко е по-добро от оригинала. Нека да видим няколко опита - къде успешни, къде не – да се опровергае статистиката.
Лудия Макс: Пътят на яростта
Никой не допускаше, че друг, освен Мел Гибсън, може да изиграе Лудия Макс. А събитията, които се случиха в живота на американския актьор след излизането на последната част на поредицата, по нищо не подсказваха, че той е „в състояние“ отново да изиграе тази роля. От друга страна, загубихме и пълно доверие в създателя на историята – Джордж Милър, който последните двайсет години направи филми като „Бейб“ и „Весели крачета“... Но когато светът видя първия трейлър на възродения кинохит и разбрахме, че неудържимият Том Харди е поел ролята на Лудия Макс, всички се съгласихме, че имаме нужда от това продължение.
2010: The Year We Make Contact
Едва ли можете да забравите „2001: Космическа одисея“ – един от вечните, космически очарователни и коварни филми правени някога. Стенли Кубрик създаде не само велик филм, но и стандарт, по който да се ориентират кинотворците години и поколения напред. Не е ясно кой имаше нужда от продължение като „2010: The Year We Make Contact“. То е общо взето е подробен аналитичен разбор на оригинала и не прави нищо друго, освен да вдига врява около първоизточника.
Бързи и яростни: Токио Дрифт
След провала на „Бързи и яростни 2“, зрителите не бяха убедени, че са склонни да изтърпят още една част на бързоскоростната сага. Особено пък щом действието се развива в далечна Япония и нито един актьор от оригиналния състав не се появява в това продължение. Въпреки че този филм е с най-ниският бокс офис от целия франчайз, в него режисьорът Джъстин Лин „ремонтира“ насоките на историята и сюжета и създава базата за превръщането на този кино сериал в глобалния блокбастър, какъвто е сега.
Първичен инстинкт 2
Оригиналният „Първичен инстинкт“ се появи в много конкретно киновреме – края на осемдесетте и началото на деветдесетте, тогава ерата на еротичния трилър беше е разгара си. Когато през 2006 г. Шарън Стоун отново ни завладя като писателката и възможен убиец Катрин Трамъл, онзи специфичен полъх и повик за такъв тип еротичност в киното беше отминал напълно. Още повече, че и сценарият не е на Джо Естерхас, който е синоним на качество.
Френска връзка 2
Въпреки че първата част на тази кинокласика, спечелила Оскар за най-добър филм, завършва с отворен финал, продължение сякаш не ни беше нужно, но то така или иначе то се случи. Джон Франкенхаймър направи адекватен и солиден филм, но той не зае подобаващо на оригинала място нито в попкултурния дискурс, нито в историята на седмото изкуство.
Завръщане в синята лагуна
Сексуалната освободеност и либералната идеология на седемдесетте, и респективно киното от този период, помогнаха на режисьора Рандъл Клейсър да създаде през 1980 г. заредената с хормони и телесност адаптация на книгата „Синята лагуна“. Тогава се запознахме с красивата четиринайсет годишна Брук Шийлдс и с многото й дубльорки за голите сцени. Продължението на филма е създадено единайсет години по-късно, но може би сянката от идеологическото ембарго на администрацията на Рейгън и повсеместното вменяване на семейни добродетели и ценности, е причината тази версия с Мила Йовович да бъде стерилна, пуританска и на практика негледаема. Синът на маската
Хитът „Маската“ имаше няколко много важни попадения, на които дължи своя глобален успех: изгряващата комедийна гениалност на Джим Кери, дебютът на бъдещата филмова звезда Камерън Диас, тънкият черен хумор, нетипичен за холивудски хит и спиращи дъха за онова време специални ефекти. Всички тези неща липсват в продължението, режисирано от Джейми Кенеди. От глупав по-глупав: Завръщането
Джим Кери сигурно си е помислил в даден момент, че след като Холивуд непрекъснато продуцира безсмислени продължения на кинохитовете му от деветдесетте, може би е добре и той да се включи в някои от тях, за да „изкяри“ нещо. В това конкретно фиаско приключение, той отново се събира с режисьорите Питър и Боби Фарели, създавайки никому ненужното завръщане на „От глупав по-глупав“ , което в крайна сметка донася посредствения бокс офис от 170 милиона долара.
Зулендър 2
След като Дейвид Боуи не участва, на кого е нужно това продължение!
