Няма нищо по- хубаво от това да закусим в неделната сутрин с любима приказка от малкия екран и димящо кафе. Докато гледаме поредната адаптация в сънените чаршафи, си спомняме за отминали жарки следобеди. Когато между два и четири ни “заточваха” с книга в стаята. И ни става малко омърлушено, заради настоящето.
Даваме си сметка, че е хубаво да посягаме по-често към усещанията, с които феи, хобити, вещици, принцове, лебеди, русалки, палечки, питки, прасенца и т.н са зареждали въображението ни. Време е за поредната вълшебна доза.
След “Ерагон” /2006/, Златният компас” /2007/ и “Хрониките на Спайдъруик” /2008/ на белия екран е следващият приказен съжет с детско участие - “Хрониките на Нарния: Принц Каспиян”. Това е втората филмирана история от седемте книги на Клайв Луис за измислената страна. Зад камерата е отново Андрю Адамсън, който създава и “Лъвът, Вещицата и Дрешникът” /2005/.
В сравнение с екранизираната първа книга от Хрониките, “Принц Каспиян” стъпва по-уверено и бойно. Героите се разхождат и воюват сред горите на Нова Зенладия в автентични средновековни костюми и доспехи. Адамсънни разказва историята пищно, със замах и специално отношение към порасналия зрител.
Малките актьори /Джорджи Хeнли, Скандар Кийнс, Уилям Моузли, Ана Попълуел/ играят като истински професионалисти – зряло, съсредоточено, без прекалена детска емоция, която би отивала повече на възрастта им. А техният британски английски ги прави още по-симпатични.
Баталните сцени са достатъчно екшън, а на моменти не са за много малки детски очи. Чувството за хумор стои редом както до лошия Мираз /Серджо Кастелито/, така и до добрия скептичен Никабрик /Уоруик Дейвис/. А любовта /без която не може/м// се прокрадва ефирно и не превръща „Принц Каспиян” в романтична комедия.
Идете на кино, за да ви разкажат приказка. Излезте от света на работещите и бръчките, направете едно добро дело. Ако нямате ваше или съседско дете подръка, заведете себе си. Приказките разведряват и ни размислят.