Вероятно очаквате да ви споделим, че това е поредната еднодневка, разчитаща на леко дебилен ситуационен хумор, която едва ли ще помните след няколко седмици и... няма да сте особено далеч от истината.
Същевременно обаче, "Дърти хлапета" има своето безспорно предимство като филм, който няма претенции за абсолютно нищо, а в крайна сметка успява да е приятно и лежерно забавление, особено в компанията на голяма купа с пуканки.
До голяма степен това се дължи на изключително атрактивния каст, който включва най-добрите имена в комедийния жанр в последните години - Адам Сандлър, Роб Шнайдер, Кевин Джеймс, Крис Рок и Дейвид Спейд - една петорка, която определено сме свикнали да виждаме.
В началото обаче, леко недоумявахме какво правят до тях доказани звезди като Салма Хайек и Мария Бело, които имат далеч по-сериозни заглавия в биографията си. Добрата новина е, че всъщност секси дамите стоят съвсем на място и дори придават леко пикантен вкус на филма.
В заключение, ако пренебрегнете доста странната приумица на сценаристите да ни задават житейски мъдрости на финала, "Дърти хлапета" е едно безспорно атрактивно приключение, от което никой няма да го заболи, обещаваме.
Безспорно, най-сериозното предимство на филма е присъствието на Дженифър Анистън, която въпреки всичките си опити през годините да избяга от романтичното комедийно амплоа, оставено от сериала "Приятели", така и не успя да го надскочи (в този смисъл едва ли е нужно да ви посочваме жанра на "Пълно за празно").
Този път обаче, лентата е допълнена по брилянтен начин от актьорското присъствие на Джейсън Бейтман, който отново партнира на Джен след "Раздялата" от 2006 г. и е действително впечатляващ като ексцентричен невротик, влюбен в най-добрата си приятелка.
За тяхно съжаление, останалата част от екипа в лицето на режисьорското дуо Джош Гордън и Уил Спек плюс сценариста Алан Льоб съвсем не е на същата висота, което се оказва и решаващо за крайния резултат.
Първите са далеч от класата, която демонстрираха със забавната комедия "Кънки с тъп връх" от 2007 г. (и която явно и до момента си остава най-яркото постижение в биографията им), а Льоб така и не успява да пресъздаде по достатъчно достоверен начин иначе много забавния разказ на носителя на "Пулицър" Джефри Евгенидис.
По този начин филмът успява да грабне вниманието ви в началото, става леко муден в средата и е тотално предсказуем на самия финал, което ви позволява едновременно с него да следите някой футболен мач, без да има опасност да изпуснете нещо.
В заключение, завършваме със същото, с което и започнахме - безспорно, най-сериозното предимство на филма е Дженифър Анистън.
На пръв поглед това заглавие може и да изглежда като поредната доза забавление за невръстната аудитория, но както се казва "никога не казвай никога".
Дори и за нормалния средностатистически зрител важи правилото "детското в нас винаги е живо", а и сериозният успех на поредица като "Доктор Дулитъл" например, показва, че филми, които залагат на животните в комбинация с убийствено чувство за хумор, обикновено успяват да се наложат.
Казаното важи в пълна степен, когато зад гласовете на екрана се крият звезди като Джеймс Мардсън, Ник Нолти, Кристина Апългейт и Нийл Патрик Харис (повечето познати ни от хитови сериали) и се губи тотално, когато говорим за родните географски ширини, в които героите биват озвучавани от родни знаменитости.
Иначе самият филм е продължение на оригинала "Котки и кучета" от 2001 г., който като едното нищо докара 200 млн. долара приходи на създателите си.
Ето, че вечната война между животинските родове се завръща, но този път, подпомогната от доста оригинален сценарий и скромния бюджет от 85 млн. (може да го приемете и като "Спас и Нели", но в различен мащаб) - фактори, предполагащи, че "Котки и кучета 2" е заглавие, което си заслужава разходката до най-близкия киносалон. А, и да не забравим, филмът пристига на 3D.
Виж, тук определено сме раздвоени - от една страна говорим за новия филм на М. Найт Шаямалан, от друга - помним и последните му творения.
Всъщност индиецът, който с право може да се нарече най-успешният представител на режисьорската професия от родината си в Холивуд, успя да ни грабне тотално с дебютния си sci-fi трилър "Шесто чувство" от 1999 г., но след това с всеки следващ проект сякаш губеше все повече от очарованието на таланта си.
Така например нито "Следите", нито "Жената от водата", нито "Селото", още по-малко "Явлението", ни се сториха с нещо по-различни от нискобюджетните хорър предложения, заливащи интернет пространството през ден.
Сега Шаямалан се е спрял на нещо по-различно като сюжет и се пробва във фентъзи жанра, за който безспорно има нужните качества, но пък като че и този път крайният резултат е далеч от очакваното.
Безспорно, най-голямата атракция в целия филм е не друг, а добре познатият Дев Пател, който само преди няколко лета покори света като влюбен мечтател аутсайдер в "Беднякът милионер".
Тоест: ако не сте върл почитател на подобен род заглавия, посещението в залата си струва най-вече, за да видите как от добро момче Дев се превръща в лошо копеле. За съжаление обаче, дори и тогава няма да ви напусне една доста неприятна мисъл: "е да, ама всичко е на кино". И за съжаление, ще сте абсолютно прави.
Всичко, което е нужно да знаете за този филм, можете да научите дори и само поглеждайки имената в каста - Силвестър Сталоун, Брус Уилис, Мики Рурк, Арнолд Шварценегер, Джейсън Стейтъм, Долф Лундгрен, Джет Ли, Стийв Остин - Ледения и т.н.
Тук вероятно идва и логичният въпрос: "А къде е Жан Клод Ван Дам?", който с право ни ориентира, че това е заглавие, което само по себе си прави революция в екшън жанра.
Най-актуалните звезди в бранша в последните години, събрани накуп и режисирани от самия Слай, пристигат с мисията да въведат собствени правила в света, в който живеем. При това го правят по същия този начин, с който си създадоха и настоящата популярност - раздавайки шамари и демонстрирайки завидна доза тестостерон на фона на куп ефектни експлозии и хвърчащи трупове.
Да, "The Expendables" може и да няма шанс за "Оскар", но повярвайте ни, що се отнася до представянето му в киносалоните, убедени сме, че ще надмине много носители на златната статуетка.
Последният повелител на въздуха
