В Рио де Жанейро най-старото действащо и досега кино върти само еротични филми. Около еротични кавичките са големи.
На улица „Кариока” 49 вече 114 години се помещава Kино-театър „Ирис”. В достолепна сграда в стил ар нуво, разкрасена с белгийски декоративни релефни плочки, френски кристални огледала и английски железни орнаментирани парапети, киното е претърпяло няколко важни промени през годините и е играло различни роли, докато стигне до сегашното си съмнително, но любопитно състояние.
Първоначално се наричало „Соберано”, когато отворило врати през 1909 г. на мястото на бивши обществени конюшни. Собственикът му – емигрантът от Португалия Жуау Жоржи Жуниор му дал името на любимия си кон. Блестяло в пълното си великолепие и само десет години след отварянето си било подложено на основен ремонт, за да може залата му с 200 места да се трансформира в няколко нива с 1200 места.
Като добър търговец, Жуау Жоржи преценил, че в програмата на киното могат да се вмести и Театро до ревища (музикално-театрални комедийно-еротични спектакли), с каквито в Европа си спечелила слава Джоузефин Бейкър. Кучешкото име отстъпило пред по-игривото женско Ирис. И благодарение на търговската смесица от развлекателна програма просперирало, а наемодателите му от кармелитския орден Терсейра ду Кармо, вероятно били доволни, че получават месечно солидна сума, която да вложат в богоугодни дела. Известни местни личности имали запазени столове в залата, надлежно изографисани с техните инициали.
През 1954 г. в едно от последните си интервюта Жуау Жоржи споделил, че желанието му да насочи киното си към широката публика го подтикнало да включи в репертоара му предимно филми за бойни изкуства и романтични комедии. През 70-те години на века киното изпитало огромни затруднения и за малко да затвори врати, докато на двамата сина на Жуау Жоржи не им хрумнало да го спасят като променят коренно профила му. По онова време старият център на Рио, в който се намира киното, отдавна вече не бил културният район от началото и средата на века. Развлекателната индустрия се преместила в Копакабана.
Еротичните филми влизат в салона, постъпленията от билети се стабилизират, а от 80-те години насам на сцената пред големия бял екран има и стриптийз сеанси. Днес те са три на брой всеки ден, като първият е в 12.30 на обяд. Междувременно семейството успяло да купи сградата от кармелитския орден и до днес продължава да е негов собственик.
Правнуците на Жуау Жоржи се редуват като един от тях всеки ден обгрижва киното в ролята си на дневен мениджър. Заедно с английска колежка фрилансърка попадаме на Лионел Алвим, който е преподавател по социология в един от университетите на Рио, но тази сряда е дошъл в киното малко преди девет, за да направи дневния отчет, да отвори касата, да зареди барчето пред залата с разхладителни напитки, десерти и бира и да се избръсне с електрическата самобръсначка преди първият клиент да влезе в 10.08 ч., по-малко от десет минути след отварянето на киното.
Докато Алвим се готви да ни отдели внимание, ние се разхождаме из киното и щракаме снимки, вдишваме тежкия, прашен въздух на застояли спомени и се браним от паплачта от комари, които ни пускат кръв безмилостно. Един от служителите чисти полутъмната зала, в която сега намиращите се там 400 седалки помнят много по-добри времена. Голяма част от тях са разкъсани и изтърбушени, сякаш служат не да се гледа еротика на тях, а да се прави такава. На сцената стои самотен пластмасов стол, който сигурно е останал там от последното стриптийз шоу миналата вечер.
Всеки зрител, платил билета от приблизително 4 лв. (около 2 за пенсионери), може да стои в киното, колкото си иска, докато то затвори в 22 часа вечерта. Всеки ден се въртят 3 порно филма, като според закона 30 % от тях трябва да са бразилски. Филмите идват от единствената фирма-дистрибутор на порно за кино в Бразилия, която се намира в Сао Пауло. Хвърляме поглед на програмата за месеца. Заглавия като „Опасни извивки”, „Нимфетки прелъстителки”, „Неконтролирано желание 3” и „Шоуто на големите дупета” (последният е бразилски) говорят сами по себе си. Дължината им варира от 114 мин. до 153 мин., на което и Скорсезе би завидял. И всичките чужди филми са субтитрирани на португалски.
Във фоайето, на стълбищната площадка между партера и първия етаж, стои на видно място снимка на Жуау Жоржи Жуниор. Той надзирава какво се случва в десетилетията след смъртта му в любимото му кино и едва ли е много радостен, че няма кой да излъска красивите плочки по ламперията и да избърше праха от някога белите овални лампи. Няколко чернобели снимки показват залата пълна със зрители в началото на 20-те години или Жуау Жоржи с цялото си семейство пред киното. Над снимката му се виждат няколко прожекционни машини, които вече не се използват.
Четирима служители отварят внимателно главния вход, като прибират кристалните огледала, а котаракът на киното, чието име е Ирис, нищо, че е момче, се суети напред-назад, докато не се настанява в един пепелник-саксия. Ние изчакваме пред входа, в близост до централното стълбище, гледаме как един след друг тихо влизат зрителите, като с интерес ни хвърлят по един поглед. Нещо обаче липсва във външния ни вид, че да ни вземат за момичетата от стриптийза. Почти всички мъже изглеждат около и над 40-те. В киното не се допускат пълнолетни, нито пък въоръжени лица, както изрично е написано на табела. От залата само след няколко минути се разнасят стонове на особено доволна от партньора си жена.
Лионел Алвим вече е готов със задачите си и след като отскача да си купи и закуска, ни поканва в малкото си кабинетче. Той казва, че по-млади зрители при тях почти няма. Повечето са на средна или по-достолепна възраст. Дневно има по 100 – 150 продадени билета, като в петък, през уикенда и в понеделник са повече отколкото през останалите дни. Аз се шегувам, че в понеделник напливът е голям, защото мъжете искат да си починат от семейното щастие, в което са плували през уикенда и той изненадващо сериозно се съгласява с мен.
„Тук повечето мъже идват, не толкова да гледат филмите, защото вече всеки може да гледа порно и по телевизията и в интернет, а за да общуват помежду си. Макар да има вид на много освободена страна, Бразилия всъщност е силно консервативна и на хомосексуалните и травеститите не се гледа с толерантност.
Има и много женени бисексуални, които имат нужда от глътка въздух извън семейството си. „Ирис” е колкото кино, толкова и клуб за запознанства. Често запозналите се тук си тръгват заедно, а някои от тях бързат да отидат в някои от близките хотели, които дават стаи на час.”
Мъжете могат да разговарят помежду си не само в залата, но и на напомнящата на опърпано кафе на стадион закрита тераса на третия етаж, която се води ВИП зала и където над четирите пластмасови маси се мъдри надпис със спрей „Изкуството не спи, то сънува будно”, точно срещу цветен LCD екран, на който тече порно, разбира се със субтитри.
До преди няколко години Кино-театър „Ирис” е функционирало и като културен център, в който са се организирали и рок концерти, но сега единственото разнообразие са стриптийз сеансите. По разбираеми причини жени тук влизат рядко. И ако влязат, често са със законния си съпруг или приятел, от любопитство да видят какво се случва. Собствениците на киното се надяват, че някой все пак ще прояви интерес към сградата, включена в списъка за паметници на Националното историческо и културно наследство на страната и ще възроди живота в нея. Но не кой да е. Те вече са отклонявали оферти киното да се превърне в супермаркет или да бъде купено от евангелистката Вселенска църква.
Самият Лионел отказва да ни позира за снимка, защото другият му живот на университетски преподавател предполага известна дискретност в менажирането на порно кино. В Рио то не е единственото. В центъра има още едно, а по предградията също има няколко функциониращи.
Лионел ни насочва към своята леля, която е живата история на киното. Но след дълъг разговор с нея по телефона тя отказва да разговаря пред диктофон, защото не иска да се говори за продължаващата вече 40 години порно фаза на киното, която за нея е истинска болка.
Самият Лионел приема нещата по-леко и прагматично и се усмихва, че макар тук да не прожектират „Петдесет нюанса сиво”, имат какво да предложат на зрителите.
