28-годишният туркменистанец Алам живее с баща си и работи във ферма за пилета. Той изучава сам английски език, защото иска да се ожени за Ана и да я отведе в Баку. 28-годишният персиец Хасан живее с чичо си. Единственият му другар е едно магаре, а единствената му покъщнина – касетофон. Чичото на Хасан Казим има магазин за дрехи, но артикулите обаче не се продават, защото не стават на никого. От Техеран пристига фотограф, за да снима 55-годишен туркменистански певец за своята бъдеща книга. Преди много години съпругата на певеца е била отвлечена от овчар със зелен мерцедес…

Четири преплитащи се истории оформят скелета на По границата. Действието се развива в Голестан на северната граница на Иран с Туркменистан – район, на който иранското кино не е обръщало внимание до сега, но който е интересен не само с величествените си голи пейзажи, но и с мултиетническото си население от персийци, туркмени и казаци. Филмът показва всекидневния живот на няколко персонажи, населяващи района. Сценарият е написан по личните впечатления на режисьора от това място. Това е история за копнежите, очакването, спомените, за отчаяните мъже и отсъстващите жени. И за това, че винаги нещо липсва. Каквото и да е то. В По границата участват натуршчици от Голестан, където е и заснета историята.


Награди и номинации
Хихон ’09 – номинации за режисьор и филм; Локарно ’09 – номинация за „Златен леопард”; Стокхолм ’09 – номинация за „Бронзов кон”

Коментари (0)

|

Коментирай »