Една от кинопремиерите тази седмица е достойна конкуренция на силните фестивални заглавия, които ни предлага 14-ия Международен София Филм Фест. Филмът се казва „Агора” и е на Алехандро Аменабар. Последният му филм е поредно доказателство, че младият чилиец няма слабо заглавие.
За каквото и да разказва, той дълбоко изследва темата, която е решил да разнищи. При това заглавията нямат нищо общо помежду си като време, място, актьорски състав и конфликт. Спомнете си ги - „Отвори очи” (1997), „Другите” (2001), „Морето в мен” (2004) и сега „Агора” (2009).
Аменабар ни показва светът преди шестайсет столетия и ни представя християнството по доста различен начин от общоприетото му звучене днес. Режисьорът успява да вплете в една филмова окръжност вярата, движението на планетите, заслепеността, крайността, политиката, жестокостта, любовта, науката, агората. Рейчъл Уайз прави най-силната си роля в последните десет години като древгръцкият учен Хипатия.
Нейната Хипатия е силна, жествена, умна, пренебрегнала личния си живот в името на науката. За мъжките роли Аменабар избира Макс Мингела (Давос) и Оскар Исаак (Орест) – двамата я обичат, възхищават се на всичко, което е и я подкрепят до последния й миг. Камерата подкрепя драматургичния замисъл, като следи агората и конфликтите, които се кръстосват на нея от космически поглед. Костюмите и декорите се допълват взаимно с пясъчните си цветове, миришещи на минало.
0 гласа
добре изглежда