Въпреки че действието се развива във военна болница след войната във Виетнам, Пилето не е филм за войната или за последствията от нея.
И въпреки че разказва за психично болен и опитите да му се помогне, темата на филма не е лудостта. Благодарение на режисьора Алан Паркър и актьорите Матю Модайн и Никълъс Кейдж Пилето разкрива човешката природа на персонажите, вместо да се рови в необичайното.
Паркър е един от малкото кинотворци, способни да осъществят контакт между зрителя и момчето, което спи голо в клетка за птици. Голяма заслуга имат и актьорите. Модайн прави забележително актьорско постижение в ролята на Пилето, а концентрираната емоция и уязвимост на Кейдж пасват идеално за образа на загрижения за Пилето приятел.