АНДАЛУСКОТО КУЧЕ (Un chien andalou) Франция, 1928, 16 мин. реж. Луис Бунюел, сц. Л. Бунюел, Салвадор Дали, муз. Вагнер “Тристан и Изолда”, аржентински танга - муз. оформление Л. Бунюел - 1960, с Пиер Бачев, Симон Марьой, Салвадор Дали (свещеник), Луис Бунюел (мъжът с бръснача)
Манифeстът на сюрреализма в киното. “Този филм се роди от срещата на два съня. ..Сценарият бе написан за по-малко от седмица по едно много просто, единодушно прието от двама ни (с Дали - бел.ред.) правило: да отхвърляме всяко хрумване, всеки образ, които биха могли да породят някакво рационално, психологическо или познавателно обяснение. Да отворим всички врати за ирационалното. Да запазваме само образите, които ни стъписват, без да се опитваме да разберем защо. Сюрреалистите, които не се смятаха за терористи, за въоръжени активисти, се бореха срещу едно омразно за тях общество, използвайки като главно оръжие скандал.” Луис Бунюел
СИМЕОН ПУСТИННИКЪТ (Simon del desierto) Мексико, 1965, 42 мин. реж. Луис Бунюел по тема на Федерико Гарсия Лорка с Клаудио Брук, Силвия Пинал, Ортенсия Сантована СПЕЦИАЛНА НАГРАДА НА ЖУРИТО, Венеция, 1965
“Действително се възхищавам от душевната сила на Симеон. Той е много волева и самопожертвувателна личност, но неговата сила пропада напразно, защото служи на фалшиво дело.” Луис Бунюел
20.02 – 17:00
НАСАРИН (Nazarin) Мексико, 1958, 96 мин. реж. Луис Бунюел сц. Л. Бунюел, Хулио Алехандро по романа на Бенито Перес Галдос с Франсиско Рабал, Марга Лопес, Рита Маседо, Хесус Фернандес
“Много обичам героя на “Насарин”. Той е свещеник, но какво от това? Би могъл да бъде също така бръснар или прислужник в кафене. Това, което ме интересува у него е , че той отстоява своите идеи, че тези идеи са неприемливи за обществото и че след приключенията му с проститутки, крадци и прочие, те му навличат безпрекословно осъждане от страна на “пазителите на реда”.” Луис Бунюел
“Филмът може да ви се стори загадъчен или алогичен, но нали такъв е и самият живот. Във филма има повторeния, както и в самия живот и също като него той може да се тълкува най-различно. Вероятно най-доброто разяснение за “Ангелът унищожител” ще бъде това, че няма никакво рационално разяснение.” Луис Бунюел
23.02 – 19:00
ТРИСТАНА (Tristana) Испания/Франция/Италия, 1970, 100 мин. реж. Луис Бунюел; по романа на Бенито Перес Галдос с Катрин Деньов, Фернандо Рей, Франко Неро
“Избрах Толедо, защото това е един от най-типичните средновековни градове на Европа, точка, в която се сливат три велики цивилизации - християнската, мавританската и юдейската.” Луис Бунюел
“С “Тристана” - разказ, съставен от безброй малки ежедневни детайли - Бунюел още веднъж показва многозначността на нашите стойности и относителността на преценките ни. Той показва също, че никой истински бунт не търпи компромиси, че никоя страст не може да оцелее без постоянно подхранване - тя трябва да ни поглъща непрескъснато.” Фреди Бюаш
23.02 – 17:00
ДИСКРЕТНИЯТ ЧАР НА БУРЖОАЗИЯТА (Le charme discret de la bourgeoisie) Франция, 1972, 104 мин. реж. Луис Бунюел с Фернандо Рей, Делфин Сейриг, Стефан Одран, Жан-Пиер Касел, Мишел Пиколи
“Вместо да се притъпят, ноктите на стария лъв са станали още по-остри и страшни. Един железен юмрук, облечен в кадифена ръкавица, смачква безмилостно жертвите си. Много от младите лъвове биха могли да се поучат от неговата хапливост, жизненост, пламенност и дързост. Първото предупреждение идва още със заглавието, където иронията коварно ни дебне. Но ако говорим за ирония по-правилно е да кажем, че в целия филм именно жестокостта тъче мрежата си. В нея като мухи попадат пресветите митове, обредите, утвърдените ценности на установения ред на обществото, с което Бунюел не е преставал да урежда сметките си, вземайки за прицелна точка неговите най-омразни страни: лицемерието като нравствена цензура, почтеността като фасада и техните вечни пазачи - институциите, църквата, армията и полицията.” Мишел Капденак
22.02 – 19:00
ТОЗИ НЕЯСЕН ОБЕКТ НА ЖЕЛАНИЕТО (Cet obscur objet du desir) Франция, 1977, 102 мин. реж. Луис Бунюел с Фернандо Рей, Карол Буке, Анхела Молина, Жюлиен Берто, Милена Вукотич
“Този неясен обект на желанието” е нов шедьовър на остроумието и хумора. Филмът иронизира комплексите за импотентност на един мъж от едрата буржоазия, който търси своето алиби във фантазии на тема “нищожеството на жената” (въплътена от две различни актриси - типично бюнуеловска находка). Около героя избухват взривове и пламтят пожари, символизиращи онази страст, на която самият той не е способен...” Марсел Мартен
19.02 - 17:00 22.02 - 17:00 25.02 - 17:00
МЛЕЧНИЯТ ПЪТ (La voie lactée) Франция/ФРГ/Италия, 1969, 98 мин. реж. Луис Бунюел сц. Л. Бунюел, Жан-Клод Кариер с Пол Франкьор, Лоран Терзиеф, Ален Кюни, Едит Скоб НАГРАДАТА ИНТЕРФИЛМ, Берлин, 1969
„Това е филм за двама поклонници, които в наши дни са се отправили пеша към Сантяго де Компостельо и по пътя си срещат, освободени от времето и пространството, цяла поредица персонажи, илюстриращи основните ни ереси. Млечният път, от който, изжглежда, и ние сме част, някога се е наричал El Camino de Santiago (Пътят на свети Яков), защото сочел на поклонниците, стичащи се от Северна Европа, накъде е Испания. Оттам и заглавието.
Подобно на „Насарин” този филм предизвика най-противоречиви реакции. Карлос Фуентес го възприема като филм на антирелигиозната борба, докато Хулио Кортасар твърдеше, че му изглеждал като платен от Ватикана. Според мен „Млечният път” не е нито „за”, нито „против” каквото и да било. Аз го възприемам като разходка във фанатизма...” Луис Бунюел
21.02 - 17:00 25.02 - 17:00
ПРИЗРАКЪТ НА СВОБОДАТА (Le fantôme de la liberté) Италия/Франция, 1974, 104 мин. реж. Луис Бунюел сц. Л. Бунюел, Жан-Клод Кариер с Адриана Асти, Жюлиен Берто, Жан-Клод Бриали, Моника Вити, Милена Вукотич, Мишел Пиколи
„Това заглавие вече присъстваше в една реплика от „Млечният път” – „вашата свобода е само призрак”. Свободата, която в първия епизод на филма е политическа и обществена, тази свобода скоро приема друг смисъл – свобода на артиста и твореца, също тъй илюзорна като другата. Струва ми се, че „Млечният път”, „Дискретният чар на буржоазията” и „Призракът на свободата”, родени от три оригинални сценария, образуват нещо като трилогия, или по-скоро триптих, както в Средните векове. Същите теми, понякога същите фрази се срещат и в трите филма. Те говорят за търсенето на истината, от която трябва да избягаш в мига, когато ти се стори, че си я открил, за неумолимия обществен ритуал. Те говорят за необходимото дирене, за случайността, за личния морал, за тайната, която трябва да уважаваме.” Луис Бунюел
