“Филмът може да ви се стори загадъчен или алогичен, но нали такъв е и самият живот. Във филма има повторeния, както и в самия живот и също като него той може да се тълкува най-различно. Вероятно най-доброто разяснение за “Ангелът унищожител” ще бъде това, че няма никакво рационално разяснение.” Луис Бунюел
12.02 – 17:00
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА КАМЕРИЕРКА (Le journal d’une femme de chambre) Франция, Италия, 1964, 98 мин. реж. Луис Бунюел по романа на Октав Мирбо с Жан Моро, Мишел Пиколи, Жорж Жере, Жан-Клод Кариер
“Бунюел снима филма си с твърда, безпощадна ръка, по снайперистки точна: нищо излишно - свидетелства, реална сила на фактите, прямота, ненуждаеща се от метафори. Филмът би могъл да ни се стори безстрастен, ако под класически съвършената му изобразителна повърхност не се криеше яростният и изгарящ темперамент на презрението...И само в края на филма той, вечният бунтар, си позволява открито памфлетно изявление.” Вера Шитова
12.02 – 19:00 15.02 – 19:00
ДНЕВНА КРАСАВИЦА (Belle de jour) Франция, 1967, 101 мин. реж. Луис Бунюел, по романа на Жозеф Кесел с Катрин Деньов, Жан Сорел, Мишел Пиколи, Жьоньовиев Паж, Пиер Клеманти “ЗЛАТНИЯТ ЛЪВ НА САН МАРКО”, Венеция, 1967
Неудовелтворена буржоазка в плен на морални и сексуални табута се изживява като луксозна проститутка. Насън или наяве? “Историята на Дневна красавица е историята на постепенното изгубване на нравствения ориентир.” Латавра Дураидзе
13.02 – 17:00 17.02 – 19:00 18.02 – 17:00
ТРИСТАНА (Tristana) Испания, Франция, Италия, 1970, 100 мин. реж. Луис Бунюел, по романа на Бенито Перес Галдос с Катрин Деньов, Фернандо Рей, Франко Неро
“Избрах Толедо, защото това е един от най-типичните средновековни градове на Европа, точка, в която се сливат три велики цивилизации - християнската, мавританската и юдейската.” Луис Бунюел
13.02 – 17:00 18.02 – 19:00
ДИСКРЕТНИЯТ ЧАР НА БУРЖОАЗИЯТА (Le charme discret de la bourgeoisie) Франция, 1972, 104 мин. реж. Луис Бунюел с Фернандо Рей, Делфин Сейриг, Стефан Одран, Жан-Пиер Касел, Мишел Пиколи
“Вместо да се притъпят, ноктите на стария лъв са станали още по-остри и страшни. Един железен юмрук, облечен в кадифена ръкавица, смачква безмилостно жертвите си. Много от младите лъвове биха могли да се поучат от неговата хапливост, жизненост, пламенност и дързост. Първото предупреждение идва още със заглавието, където иронията коварно ни дебне. Но ако говорим за ирония по-правилно е да кажем, че в целия филм именно жестокостта тъче мрежата си. В нея като мухи попадат пресветите митове, обредите, утвърдените ценности на установения ред на обществото, с което Бунюел не е преставал да урежда сметките си, вземайки за прицелна точка неговите най-омразни страни: лицемерието като нравствена цензура, почтеността като фасада и техните вечни пазачи - институциите, църквата, армията и полицията. Мишел Капденак
17.02 - 19:00
ТОЗИ НЕЯСЕН ОБЕКТ НА ЖЕЛАНИЕТО (Cet obscur objet du desir) Франция, 1977, 102 мин. реж. Луис Бунюел с Фернандо Рей, Карол Буке, Анхела Молина, Жюлиен Берто, Милена Вукотич
“Този неясен обект на желанието” е нов шедьовър на остроумието и хумора. Филмът иронизира комплексите за импотентност на един мъж от едрата буржоазия, който търси своето алиби във фантазии на тема “нищожеството на жената” (въплътена от две различни актриси - типично бюнуеловска находка). Около героя избухват взривове и пламтят пожари, символизиращи онази страст, на която самият той не е способен...” Марсел Мартен
16.02 – 17:00
МЛЕЧНИЯТ ПЪТ (La voie lactée) Франция, ФРГ, Италия, 1969, 98 мин. реж. Луис Бунюел, сц. Л. Бунюел, Жан-Клод Кариер с Пол Франкьор, Лоран Терзиеф, Ален Кюни, Едит Скоб НАГРАДАТА ИНТЕРФИЛМ, Берлин, 1969
„Това е филм за двама поклонници, които в наши дни са се отправили пеша към Сантяго де Компостельо и по пътя си срещат, освободени от времето и пространството, цяла поредица персонажи, илюстриращи основните ни ереси. Млечният път, от който, изжглежда, и ние сме част, някога се е наричал El Camino de Santiago (Пътят на свети Яков), защото сочел на поклонниците, стичащи се от Северна Европа, накъде е Испания. Оттам и заглавието. Подобно на „Насарин” този филм предизвика най-противоречиви реакции. Карлос Фуентес го възприема като филм на антирелигиозната борба, докато Хулио Кортасар твърдеше, че му изглеждал като платен от Ватикана. Според мен „Млечният път” не е нито „за”, нито „против” каквото и да било. Аз го възприемам като разходка във фанатизма...” Луис Бунюел
15.02 - 17:00
ПРИЗРАКЪТ НА СВОБОДАТА (Le fantôme de la liberté) Италия/Франция, 1974, 104 мин. реж. Луис Бунюел; сц. Л. Бунюел, Жан-Клод Кариер с Адриана Асти, Жюлиен Берто, Жан-Клод Бриали, Моника Вити, Милена Вукотич, Мишел Пиколи
„Това заглавие вече присъстваше в една реплика от „Млечният път” – „вашата свобода е само призрак”. Свободата, която в първия епизод на филма е политическа и обществена, тази свобода скоро приема друг смисъл – свобода на артиста и твореца, също тъй илюзорна като другата. Струва ми се, че „Млечният път”, „Дискретният чар на буржоазията” и „Призракът на свободата”, родени от три оригинални сценария, образуват нещо като трилогия, или по-скоро триптих, както в Средните векове. Същите теми, понякога същите фрази се срещат и в трите филма. Те говорят за търсенето на истината, от която трябва да избягаш в мига, когато ти се стори, че си я открил, за неумолимия обществен ритуал. Те говорят за необходимото дирене, за случайността, за личния морал, за тайната, която трябва да уважаваме.” Луис Бунюел