Теми
Оскари 2009: Късометражен анимационен филм

от Ангел Генчев

Още една кино-година се изтърколи неусетно, и ето че отново стигнахме до номинациите за Оскар в една значително по-второстепенна категория - късометражно анимационно кино. Всъщност, трябва да си признаем, Академичните награди едва ли са особено важен форум в жанра. Звучи парадоксално, но късите ленти имат не един и два специално посветени фестивала, със значително по-голямо разнообразие и импакт. При все това, Оскар си е Оскар.

За разлика от миналата година обаче, тази година борбата изглежда сякаш значително по-безинтересна, ако ли не и предрешена. От една страна, филмите са доста близки - три откровено забавни, четвъртият - също донякъде, с известно подръпване на вечната, вехта романтична струна. И едва последният кандидат вече навлиза в по-дълбоки философски води. От друга - най-солидният претендент в техническо отношение пък не само се състезава, но и с огромна доза сигурност ще отнесе златната статуетка в сестринската пълнометражна категория. Всъщност, нека започнем краткия преглед именно от него.


Presto. Трябва да е приятно поне от една страна да си аниматор - когато се забавляваш, предизвикваш усмивки и у хората около теб. А около процеса на създаване на съвсем сериозния "УОЛ.И", хората от Дисни и Пиксар без съмнение са имали нужда от известно изпускане на парата. Резултатът, в крайна сметка, придобива облика на "Престо" - гладен за морков и отмъщение заек, фокусник и вълшебна шапка, гаранция за доза здравословен смях. Естествено, изрисувани с дигиталния еквивалент на майсторската четка. И това е всичко - под вола и да търсим, теле няма.


Oktapodi. Вторият свеж полъх идва от Франция - по произход - и Гърция, като място на действието. Последното се развива в едва две минути и половина, но това пък не е особена пречка. Щастлива двойка симпатични октоподи бива разделена от подлия съдържател на рибарски магазин, което довежда до щуро препускане из околността, с крайна цел опазване на романтичната идилия, във всички случаи притежаваща далеч повече притегателна сила от нечие блюдо. Трябва да отбележим, между другото, че като анимация "Октаподи" почти, ако не и съвсем не отстъпва на "Престо", и може би да допълним, че единият от аниматорите все пак е участвал при създаването на "Мадагаскар".

This Way Up. За да е пълна хумористичната палитра и да има по нещо за всеки вкус, третата порция идва от Острова, производство на BBC. В малко мрачни сиво-черни краски, британците ни предоставят работните премеждия на двоица гробари и - естествено - ковчег, по пътя му към вечния покой. В интерес на истината, въпреки че е не по-малко абсурден от предишните два, "This Way Up" сякаш подхожда най-сериозно към комедията - а за любителите на английския хумор специално си е концентрирано откровение. Пък и със своите близо девет минути е и един от най-продължителните претенденти за престижния приз.


Lavatory - Lovestory. Руснаците са в надпреварата и тази година, но както на фона на останалите, така и на миналогодишния участник - "Пьотр и Вълкът" - изостават значително. Кратката класическа романтична овертюра в рамките на обществената тоалетна е симпатична, но като че ли нищо повече - в добавка на което идва и семплият и, карикатурен рисунък, който няма с какво да грабне дори окото. Не, че филмчето е лошо с нещо, но и не блести с нищо особено, освен може би с донякъде интересната развръзка.


La Maison En Petits Cubes (Tsumiki No Ie). В контраст с всички изредени, малко апокалиптичната и мелахнолична творба на японеца Кунио Като изглежда най-сериозен претендент за отличието, особено предвид академичните разбирания. Някъде в бъдещето, в един почти потопен под водата свят, един възрастен човек отказва да се предаде под напора на вълните, но е в капана на дълбините на собствените си спомени - и докато гради поредния нов етаж тухла по тухла, история по история ни се разкрива неговата същност. Творбата е доста поетична и интересна - както като изграждане, така и като рисунък, който за разлика от другите три основни състезаващи се в категорията е ръчен. Естествено, усеща се малко по-особена атмосфера предвид далекоизточния и произход, но в крайна сметка това не е от значение.


Смятам, всъщност, че това е и късометражната анимация, наистина заслужаваща Оскар - дори обобщено да кажем, че останалите просто не носят духа на високото отличие, въпреки всичките си качества. Но място за изненади, разбира се, винаги остава.