Както самия Дейвид Финчър предположи, американската академия ще пренебрегне последния му филм „Мъжете, които мразеха жените” в основните си категории. Въпреки това, филма получи 5 номинации. Нека обърнем малко повече внимание на самия режисьор.
„Да монтираш филм на Дейвид е като да сглобяваш швейцарски часовник” – казва Ангъс Уол, дългогодишния монтажист на Финчър от „Паник стая” насам (носител на „Оскар”).
Когато го видите - 49 годишен мъж с посивяла коса, катинарче, зачервено лице с привидно безизразно изражение, малки, лукави сини очи и разберете, че точно тези очи са създали три филма за брутални серийни убийци + "Боен Клуб" ... съвсем спокойно можете да си помислите, че Дейвид Финчър е абсолютен мизантроп, психопат или както не рядко е наричан след ‘99-та - садист. Може би сте прави, а може би той просто не е съгласен с Ърнест Хемингуей, че "Светът е едно прекрасно място и си струва да се бориш за него..." ... поне с първата част.
"Някои хора отиват на кино, за да им се напомня, че всичко е наред. Аз не правя такъв тип филми. За мен, това е лъжа. Всичко не е наред." - казва с усмивка на лицето Финчър, не иронична или изкривена, а сладка.
Числото 7 определено има голямо значение в живота на Дейвид Финчър. Точно когато е на тази възраст, по екраните излиза класиката на Джордж Рой Хил - "Буч Касиди и Сънданс Кид" - филм, който променя живота на момчето от Денвър, Колорадо и го вдъхновява да се втурне в света на киното. Като подарък за 8-мия си рожден ден, Дейвид иска от родителите си 8-милиметрова камера или въздушен пистолет, като му е пределно ясно, че няма шанс да получи оръжието (така де, огнестрелното). От тогава нататък, Финчър създава няколко реклами за водещи компании, музикални клипове за престижни изпълнители, един документален и девет широко обсъждани игрални филми.
Дръзките послания, безкомпромисната визия, синьо-зеленикавата цветова температура, тягостно-мрачната атмосфера и силно развитото му чувство за професионализъм са само част от нещата, които нареждат Дейвид Финчър сред големите майстори на съвременното кино. Въпреки това трудно можем да намерим киноман, който да твърди, че "Седем" и "Боен Клуб" не са едни от най-култовите и запомнящи се филми, които е гледал.
Вместо да се запише във филмово училище, където да му бъде казвано какво трябва и какво не трябва да прави, Дейвид избира много по-мъдрото решение - истинска работа в киното. Известно време, той зарежда камери и върши друга помощна работа за Джон Корти и неговото студио, а на 21 години (1983), Финчър е нает от компанията за визуални ефекти на Джордж Лукас - Industrial Light & Magic (ILM), където за една година работи по 3 класики - "Междузвездни Войни: Завръщането на Джедаите", "Приказка без край" и "Индиана Джоунс и Храмът на обречените". През ‘84, Финчър напуска ILM, за да режисира реклама против тютюнопушенето на бременни за American Cancer Society - http://www.coloribus.com/focus/david-finchers-best-works/293155/
Видеото силно впечатлява с дързостта и стойността си и отваря очите на продуцентите от Лос Анджелис за таланта на Дейвид. Следва предложение за режисирането на документален филм за рок изпълнителя Рик Спрингфилд. Лентата излиза през 1985 и е озаглавена ”The Beat of The Live Drum”.
През 1986 година, заедно с няколко продуценти и режисьори, Финчър създава Propaganda Films – компания, която прави музикални видеоклипове и филми. Няколко години по-късно, компанията е отговорна за почти една трета от всички музикални видеоклипове в САЩ, а за нея работят имена като Майкъл Бей, Антоан Фукуа, Спайк Джоунс, Гор Вербински, Зак Снайдър, Алекс Прояс и много други.
Музикални видеоклипове
Преди да навлезе и да се утвърди в киното, Дейвид се превръща в един от най-успешните и уважавани режисьори на видеоклипове. През 90-та, на наградите на MTV, три от четирите номинирани видеа са правени от Финчър. За 21 години (1984 – 2005), той режисира над 50 клипа за изпълнители и групи като Мадона, Майкъл Джексън, Ролинг Стоунс, Стинг, Аеросмит, Иги Поп, Джордж Майкъл, Били Айдъл, Пола Абдул, Рой Орбисън, Нене Чери, Пърфект Съркъл, Рик Спрингфийлд, Форинър и др.
При рекламите, нещата стоят по почти същия начин – дузини, дузини клипове за компании като Найк, Кока-Кола, Епъл, Пепси, Хайнекен, Бъдуайзър, Левис, Конверс, AT&T. Ще обърна внимание на 5 реклами, които отново и отново доказват големината на създателя им и причината, поради която е толкова обичан.
Coca-Cola – Blade Roller (1993) Надали Ридли Скот си е представял, че някой може да направи по-добро преклонение пред епохалния му фантастичен ноар от 1982 – „Блейд Рънър”, и то като японска реклама на Кока-Кола в 1 минута. Дейвид Финчър го прави. Зашеметяваща кинематография, динамика и музика! http://www.youtube.com/watch?v=rOT24fOKKig
AT&T – You Will (1993 – 1994) Серия от 7 рекламни клипа за Американската телекомуникационна компания (AT&T), представящи бъдещето на мобилните и комуникационни технологии, посредством технически пособия, които са станали достъпни за потребителя доста по-късно. Уверете се сами. http://www.youtube.com/watch?v=5MnQ8EkwXJ0
2 гласа
Финчър отвсякъде заслужава Оскар за режисура като цяло, но нещо имам усещането, че видните академици никога няма да му връчат такъв...