При този плакат и заглавие подозирам, че не съм нито първия, нито последния, който ще си помисли, че става дума за гей романтична комедия. И в интерес на истината, въпреки че нямам нищо против хомосексуалистите, ако не беше предстоящо излизането на лентата по кината щях тактично да я подмина.
Но сега се радвам, че я загледах, макар и по задължение, защото с ръка на сърцето мога да кажа, че е един от най-забавните филми, които съм гледал в последно време. А с оригиналния си сценарий пък се отличава и с известна доза уникалност, и не на последно място – името и постера толкова заблуждават, че повече няма накъде.
Малко за сюжета – Питър, сравнително успешен брокер, с нелоши успехи сред жените, предлага на красивата си приятелка брак. И проблемите започват. Не, не са свързани със самата сватба, щеше да е прекалено изтъркано. Идват от това, че всъщност приятелите на нашият герой до един са... жени. А му трябва кум. Осъзнавайки, че всъщност е пренебрегвал дружбата с мъжката половина от човечеството, Питър започва да си търси най-добър приятел.
Майка му се включва и нещата се завъртат по най-забавния възможен начин. И макар всичко да започва като катастрофа, в крайна сметка точният човек се намира, при това случайно.
Всъщност до тук става дума за една малка част от сюжета. Но дори от нея си личи, че всъщност лентата е нещо между романтична и лековата комедия. И не е нито едно от двете. Колкото и да е странно, имайки предвид, че първият жанр трудно се комбинира с каквото и да било – получило се е. При това добре. Ситуациите са забавни, диалогът – оригинален, лафовете – на високо ниво. И цялостното впечатление е повече от добро, въпреки че далеч не е от комедиите, на които се смееш с глас и през сълзи - настроението бързо се повишава, на лицето ти се появява усмивка и не се маха до самия край.
Героят на Джейсън Сегъл е истински брилянт. Още повече, че е изигран на подобаващото за ролята ниво. Всъщност същото важи за по-голямата част от каста, но можем да кажем, че освен мъжкото дуо, което стои адски добре на екран, играта на Рашида Джоунс в кожата на Зоуи се забелязва. Имайки предвид, че ролята е доста подобно на типичните за Дженифър Анистън ревнивки, няма как да се мине без сравнение между двете, което далеч не е в полза на звездата на „Приятели”.
Или в резюме – какво повече от това можем да искаме – забавни лафове и случки, оригинален сценарий и добра игра. Гарантирано забавление за всичките сто и пет минути. Е има какво – наистина трябваше да сложат едно по-малко заблуждаващо заглавие.
Но лентата наистина си заслужава отделеното време и пари, така че освен да ви пожелая приятно гледане, не виждам какво друго остава.
