Ловувайки близо до мексиканската граница, Луелин Мос попада на следите от кървава престрелка между наркотрафиканти и открива куфарче с 2 млн. долара. Когато Луелин се измъква с парите, той се превръща в мишена на убиец психопат с, бутилка кислород, неясни мотиви и завидно упорство. Шерифът в сметката е на ръба на пенсионирането, но държи да се чувства полезен и лека по лека успява да постави нещата по местата им, разказвайки изпитани мъдрости насред реките от кръв...
В този модерен уестърн, където ужасът върви ръка за ръка с гротеската, ритъмът е едновременно бавен и задъхан. Джоуел и Итън Коен загърбват обичайния си сарказъм, но отново ни демонстрират безспорното си владеене на повествувателните кодове (и жанровите арабески), дори в един филм, почти лишен от диалози, където тишината направо крещи.
“Няма място за старите кучета” е екранизация по роман на Кормак Маккарти, а тримата главни изпълнители са перфектно подбрани: Хавиер Бардем като упорития убиец, един бароков демон, който персонифицира самата идея за страха; Джош Бролин (“Бибрутално 2: Планета Страх”) като добросърдечния неудачник, който е премислил действията си, но не е взел под внимание психопата унищожител; и Томи Лий Джоунс като застаряващия шериф, чийто перфекционизъм е достоен за този на убиеца.
Братя Коен превеждат насилието и страха на езика на натуралистичната визия, в една история с доста двусмислен морал. Смейсвайки най-доброто от “Blood Simple”, “Проходът на Милър” и “Фарго”, филмът представлява своеобразен синтез на творчеството на знаменитата двойка, подхващайки отново любимите им теми и връщайки на екрана образа на вечно губещия, който се опитва да се измъкне от тъжната си участ (досущ като Големият Лебовски, но с различен ефект). Резултатът е сред основните претенденти за наградите “Оскар”, които ще бъдат раздадени в края на седмицата.
