Един психофеномен, който винаги е впечатлявал създателите на комикси е този за двойната самоличност. Стан Лий, основният магьосник от митологичния пантеон на „Marvel Comics” може да разкаже доста по въпроса. В неговия репертоар залената грамада Хълк заема почетно място, но за съжаление и след втората поява на Невероятният на големия екран, можем да кажем, че нарисуваното му битие си остава доста по-наситено и динамично от екранното. Дали три екшън епизода са достатъчни за един комиксов хит – преценете сами!
„Каскадите” в екипа имаха различни измерения, след като занаятчията Луи Летрие („Транспортер”) замени твореца Анг Лий (по-скоро за добро, защото малцина са майсторите на сериозно кино, които могат да се справят с предизвикателствата на масовата продукция), а мрачният „психар” Едуард Нортън наследи снажния Ерик Бана в ролята на д-р Брус Банър (и това прави персонажа да изглежда по-автентично уязвим – за добро или за лошо).
И така, д-р Банър живее в нелегалност, обикаля света и отчаяно търси противоотрова за гама радиацията, създала чудовището Хълк. Поредният военен, който иска да използва разрушителната сила на гиганта се казва генерал Тадеуш Рос (Уилям Хърт, както и Тим Рот, в ролята на Блонски - дясната ръка на генерала, са чудесен избор за злодеи). После Брус се сдобива с нов враг в лицето на злоупотребилия с неясна субстанция Блонски и така Хълк е призован да спасява Ню Йорк от още по-голямата разрушителна мощ на своя „събрат”...
Никой не очаква от „Невероятният Хълк” чудеса от киноарт, но Батман, Супермен и дори Х-мутантите вдигнаха доста високо летвата на достоверността в „душевните терзания” и някак ни се искаше не „Хълк 2” да се отърве от ненужното задълбаване, отвело Анг Лий в задънена улица, а по-скоро да се възползва по-ефективно от него. Е, с режисьор като Луи Лутрие това няма как да стане. Но можеше да е поне малко повече... различен в следването на схемите.
|
1 гласа