„Бракът е тежък труд!” Единомислие на Ейми и Ник Дюн
Стана традиция в списъка на номинациите за академичните статуетки да се оказва филмът, с които се открива нюйоркския кинофестивал. Тазгодишният избор на организаторите се спря на „Не казвай сбогом”. Това не е изненадващо, защото той притежава всички качества за участие в престижната надпревара и може да се приеме като своеобразен реверанс към майстори като Алфред Хичкок, Брайън де Палма, Ингмар Бергман и Микеланджело Антониони.
Разказът започва като обикновено клише на съспенс. В деня на петата годишнина от брака си с Ник (Бен Афлек), Ейми Дюн (Розамунд Пайк) изчезва. Разтревожен, младият мъж се обажда в полицията. Без протакане е образувано следствие и Ник се оказва под лупата на двама следователи. Постепенно, натрупаните улики го посочват като най-вероятен участник в убийство. Историята привлича вниманието на националните телевизионни компании и социалните медии. Напрежението нараства и единствената опора на Ник в тази ситуация е сестра му. Опитите му да докаже невинността си са поредица от нескопосни постъпки влошаващи безнадеждно ситуацията.
Десетата режисьорска продукция на Дейвид Финчъре стъпила върху солидната база на едноименния бестселър на писателката Джилиън Флин. „Не казвай сбогом” се интересува сравнително слабо от съдбата на Ейми. Филмът е циничен поглед върху любовта, съпружеската вярност и деградацията на семейните отношения. Полицейското следствие отнема пласт след пласт от романтизма на идилията свързана с брака и не е изключено историята да охлади ентусиазма на мнозина в тази насока. Без усилие може да се говори за аутопсия на липсващ труп - връзката между Ейми и Ник, загубена някъде по пътя и във времето. Разликата в социалната им принадлежност се засилва от несгодите на тежкия икономически период. Ако ефикасността на трилъра се измерва със способността му да изненадва, обърква и подхлъзва зрителя, в това отношение„Не казвай сбогом” показва виртуозна техника и шампионски стил. Многослойната структура на повествованието обединява поне четири филма за времетраенето на 150-минутната прожекция. Историята е поредица от взаимно манипулиране, редене на пъзъл, шахматна партия не позволяващи на зрителя и най-малкото разсейване. Изчезналата Ейми присъства в разказа със своя дневник и дели място с Ник, който е двигател на действието. Конфликтите между двамата основни герои методично галванизират атмосферата, а студената красота на Розамунд Пайк и нейното безизразно лице допринася за хипнотичната сила на разказа (Съпоставянето с Шарън Стоун от „Първичен инстинкт” е неизбежно). Бен Афлек е великолепен в ролята си на объркан, шашнат и чувствителен съпруг, покриващ гамата от герой до долен мерзавец. Като класически маниеризъм годен за пародии и завист, може да се окачестви сцената на първата им целувка, сред захарния прах пред склада на сладкарски магазин.
„Не казвай сбогом” е христоматийно постижение в трудния жанр на психологическия съспенс, защото предлага нещо повече от майсторска употреба на всчки компоненти на киноезика. Той е и поглед към ежедневието на зрял автор, носещ неприятните въпроси „До колко познаваш човека до теб?” и „Заслужава ли твоята половинка да бъде окачествена като „по-добра”?”
