Ако искате обаче да изживеет един бляскав сън с широко отворени очи, който ще помните дълго, не се колебайте и се насладете на изящното бижу наречено „Моята седмица с Мерилин“.
Едва ли има положителен епитет, за който може да се сетите и същият да не може да бъде съотнесен към безспорно един от филмите на годината – „Моята седмица с Мерилин“.
Само положителни отзиви заслужава и превъплащението на Мишел Уилямс в образа на една от поп-културните икони на 20 век, защото благодарение на младата актриса Мерилин Монро буквално оживява на екрана. Това постижение не остана незабелязано и вече донесе на мис Уилямс Златен Глобус, а също и редици други награди от различни кръгове на критици по целия свят. Актрисата е номинирана за главна женска роля и при двете оставащи церемонии, които обаче са именно сред 3-те най-престижни заедно с "Глобусите" – още този уикенд ще бъдат раздадени отличията на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство, а в края на месеца ще бъдат връчени и заветните "Оскари".
Уилямс е изправена пред сериозна конкуренция, но дори да не спечели, изпълнението й в „Моята седмица с Мерилин“ безспорно остава връхна точка в досегашната й кариера и не бива да бъде пропускано от истинските ценители на киното като изкуство, а не само като приятен фон за поглъщане на храни и напитки.
За щастие филмът вече може да бъде видян легално в България в комфортните условия на модерните мултиплекси. Някой би казал, че подобен филм не си заслужава да бъде гледан на голям екран, защото не изобилства от специални визуални и аудио ефекти, които да бомбардират сетивата ви и да ви накарат да се чудите дали светът наистина няма да свърши всеки момент.
Истината е, че „Моята седмица с Мерилин“ напълно заслужава да бъде видян на голям екран не само заради страхотните актьори, които участват в него, но и защото всеки един кадър е истинска поезия, каквато от британската филмова школа добре знаят как да сътворят, възползвайки се максимално от предимствата, които предлага собствената им страна като локации и техническа обезпеченост на продукциите.
Действието във филма проследява времето, което Мерилин прекарва във Великобритания за снимките на режисирания от сър Лорънс Оливие (Кенет Брана) “The Prince and the Showgirl”, в който двамата си партнират и пред камерата. Прочутата неувереност на Монро се изостря още повече от чуждата среда и съмненията в искреността на чувствата у тогавашния й съпруг – прочутия драматург Артър Милър.
Световноизвестната актриса успява да намери утеха и спокойствие единствено в присъствието на третия асистент-режисьор, - и реално момче за всичко - Колин Кларк (Еди Редмейн), който се превръща в нейна втора сянка за по-голямата част от престоя й в Англия.
Младият Колин е омагьосан от харизмата на Монро и е привлечен досущ молец към пламъка на свещ, знаейки, че вероятно ще се изгори, но готов да носи белега доживот, защото няма как да не откликне на зова за помощ на уплашеното малко момиче, което се крие в обвивката на считаната за най-сексапилна жена в света.
Вероятно и днес мнозинството има само представа за лъскавия имидж на една от най-ярките холивудски звезди, която обаче има повече от трудно детство, което несъмнено оставя своя отпечатък върху останалите години от краткия й живот.
Уилямс успява брилянтно да предаде психологическия диаболизъм на героинята, чието по-топло и сърдечно „Аз“ излиза на повърхността в редките моменти на душевен мир, но винаги гласът му е бързо заглушен от напиращите съмнения в собствените актьорски заложби и кроежите на околните.
Въпреки, че „Моята седмица с Мерилин“ обхваща само кратък период от живота на актрисата, твърде вероятно е екранизацията по мемоарите на Колин Кларк да се доближава максимално до есенцията в душевността на прочутата блондинка, която и в наши дни продължава да бъде издигана в култ подобно на други свръхпопулярни икони на шоубизнеса като Елвис Пресли и Майкъл Джексън.
Уилямс обаче не е сама на екрана и останалите актьори напълно заслужават пълното внимание на публиката. Кенет Брана е чудесен в образа на сър Лорънс Оливие и заслужено получава признания под формата на номинации за всички престижни награди. Еди Редмейн като Колин Кларк показва, че британската школа продължава да ражда нови и нови таланти, които тепърва ще получават централни роли във водещи продукции.
Ема Уотсън също е сред безспорните млади таланти на Великобритания и с малката роля във филма прави първите си стъпки извън дългогодишната поредица за Хари Потър, защото г-ца Уотсън изглежда достатъчно амбициозна, за да се задоволи да бъде запомнена единствено като Хърмаяни Грейнджър. Доминик Купър също е от новото поколение британски актьори, но вече има зад гърба си сложни образи като двойната роля в „Двойник на дявола“, след която вероятно е търсел нещо не толкова всепоглъщащо.
Грандиозната Джуди Денч и тук демонстрира най-висша класа в актьорската професия, а екранното й присъствие както винаги приковава като с магнит погледите и носи истинска наслада на зрителите. Сред останалите ветерани в продукцията личат имената на класически актьори като сър Дерек Джейкъби („Гладиатор“, „Речта на краля“) и Тоби Джоунс, който участва в още един от филмите на 2011, заслужаващ награда за цялостно ансамблово изпълнение – „Дама, поп, асо, шпионин“.
Дъгрей Скот е неузнаваем като Артър Милър, а позабравената Джулия Ормънд се появява като Вивиан Ли. Целият този актьорски талант е умело менажиран от опитния телевизионен режисьор Саймън Къртис, който прави своеобразен дебют в света на игралното кино на 51-годишна възраст. След миналогодишни триумф на Том Хупър с „Речта на краля“ британската школа отново доказва, че има под ръка колкото си искате таланти, които само чакат да им се даде подходяща история, за да я превърнат в завладяващо екранно преживяване, което жъне престижни отличия и зрителски симпатии.
За финал ще си позволя да завърша с думи от „Бурята“ на Уилям Шекспир, които във филма са изречени от Кенет Брана в образа на сър Лорънс Оливие: „Направени сме ние от сънища и сън отвред обгръща тоз малък наш живот!“ Изкуството, и в частност киното, често сбъдва нашите сънища наяве и им придава форма, която оживява благодарение таланта на изкусните ваятели на целулоидни мечти, наречени актьори. Понякога сънищата ни доставят блажено щастие, понякога са истински кошмари, а често се изпаряват яко дим из хватката на нашето съзнание.
Ако искате обаче да изживеете един бляскав сън с широко отворени очи, който ще помните дълго, не се колебайте и се насладете на изящното бижу наречено „Моята седмица с Мерилин“.
Оф гледах го 2 пъти вече (вчера и днеска) на кино .. оф ням думи колко е готин филма всички са супер особено Мишел .. пуу ако не й дадът Оскар ще се изям!
Едва ли има положителен епитет, за който може да се сетите и същият да не може да бъде съотнесен към безспорно един от филмите на годината – „
Уилямс е изправена пред сериозна конкуренция, но дори да не спечели, изпълнението й в „
Истината е, че „
Действието във филма проследява времето, което Мерилин прекарва във Великобритания за снимките на режисирания от сър Лорънс Оливие (
Младият Колин е омагьосан от харизмата на Монро и е привлечен досущ молец към пламъка на свещ, знаейки, че вероятно ще се изгори, но готов да носи белега доживот, защото няма как да не откликне на зова за помощ на уплашеното малко момиче, което се крие в обвивката на считаната за най-сексапилна жена в света.
Уилямс успява брилянтно да предаде психологическия диаболизъм на героинята, чието по-топло и сърдечно „Аз“ излиза на повърхността в редките моменти на душевен мир, но винаги гласът му е бързо заглушен от напиращите съмнения в собствените актьорски заложби и кроежите на околните. 
Уилямс обаче не е сама на екрана и останалите актьори напълно заслужават пълното внимание на публиката. Кенет Брана е чудесен в образа на сър Лорънс Оливие и заслужено получава признания под формата на номинации за всички престижни награди. Еди Редмейн като Колин Кларк показва, че британската школа продължава да ражда нови и нови таланти, които тепърва ще получават централни роли във водещи продукции.
Грандиозната 
Дъгрей Скот е неузнаваем като Артър Милър, а позабравената Джулия Ормънд се появява като Вивиан Ли. Целият този актьорски талант е умело менажиран от опитния телевизионен режисьор Саймън Къртис, който прави своеобразен дебют в света на игралното кино на 51-годишна възраст. След миналогодишни триумф на Том Хупър с „Речта на краля“ британската школа отново доказва, че има под ръка колкото си искате таланти, които само чакат да им се даде подходяща история, за да я превърнат в завладяващо екранно преживяване, което жъне престижни отличия и зрителски симпатии.
всички са супер особено Мишел .. пуу ако не й дадът Оскар ще се изям!
2 гласа
То най - вероятно няма да вземе Оскара тя. Ще го дадат на Виола Дейвис или Мерил Стрийп.
Sorry, ама това е истената.