Живата легенда за три поколения французи, популярният по цял свят певец и киноактьор Морис Шевалие, чието истинско име е Морис-Едуар-Сен-Леон , се ражда на 12 септември 1888 в Париж.
Дата на раждане: 12.09.1888 год. Място на раждане:Париж, Франция
Живата легенда за три поколения французи, популярният по цял свят певец и киноактьор Морис Шевалие, чието истинско име е Морис-Едуар-Сен-Леон , се ражда на 12 септември 1888 в Париж.
Силният му френски акцент, мелодичен глас и галски чар помагат на Морис Шевалие да се превърне в прототип на галантния французин в американското кино на 30-те години. Преди да замине за Холивуд в началото на 10-те години на ХХ век, вече е работил като фермер и цирков акробат, докато сериозна контузия го принуждава да се откаже от арената и да си намери работа като кабаретен певец. Започва през 1908 като комедиен актьор във френски филми, някои от които режисирани от знаменития Макс Линдер.
Шевалие служи и участва в битки като пехотинец във френската армия по време на Първата световна война. През 1914 година е ранен, попада в германски плен и прекарва две години във военнопленнически лагер, където научава английски език от колеги по съдба. Когато в Холивуд филмите „проговарят”, Морис усеща, че мястото му е там и през 1928 година заминава за Америка. През 1929 започва репетиции с красивата оперетна певица и актриса Жанет Макдоналд за филма „Love Parade”. Французинът незабавно се усеща привлечен от Макдоналд и бърза да й го съобщи, но тя го отхвърля (по онова време за нея не съществува друг мъж, освен Джийн Реймънд, бъдещият й съпруг). Морис, който се смята за неустоим и не е свикнал да бъде отхвърлян от колежките си, публично обвинява Жанет в „престорена скромност”, а тя го нарича "най-бързият щипач на задници в Холивуд". Въпреки това двамата правят общо три филма заедно, като най-успешен е „Love Me Tonight” (1932).
Снима се и във филми на други известни режисьори като Ернст Любич – „The Merry Widow” (1934). В края на 30-те години Морис се завръща в Европа, където участва в няколко френски и един английски филм.
Втората световна война прекъсва кариерата му и той дори е обвинен в сътрудничество с нацистите, а впоследствие е оневинен. По това време прави и една от най-добрите си роли като застаряващ любовник във филма на Рене Клер „Мълчанието е злато” (1947).
През 50-те години, вече по-възрастен и с посивели коси, се завръща в Холивуд. Един от големите му успехи в този период е филмът „Жижи” (1958), режисиран от Винсънт Минели, с големия хит – песента "Thank Heaven for Little Girls", и "I Remember it Well". Същата година получава и специална награда „Оскар” за цялостен принос в световното киноизкуство.
Продължава да се снима до 1967 - „Канкан” (1960), „Фани” (1961), Паганел в „Децата на капитан Грант” и др., а през 1970 изпява заглавната песен в анимационния филм на Дисни „Aristocats”. Това е и последната му работа в киното. Умира на 1 януари 1972 в Париж.