Рецензии
Мисията невъзможна: Режим Фантом

от Александър Райчев

Непосредствено след края на прожекция на „Мисията невъзможна: Режим Фантом“ може да се направи анкета сред зрителите със следните въпроси:

1) Коя е любимата Ви филмова пародия?
• „Голо оръжие“ – независимо коя серия
• „Смотаняци“ – независимо коя серия
• „Мисията невъзможна: Режим Фантом“

2) Кое е най-здраво?
• Главата на Том Круз
• BMW последен модел
• Вашата глава, след като сте я блъскали в седалката пред вас в пристъпи на пълно обезумяване в резултат от случващото се на екрана през последните 2 часа

3) Кой е най-добрият анимационен филм на Брад Бърд?
• „Феноменалните“
• „Рататуи“
• „Мисията невъзможна: Режим Фантом“

Независимо от отговорите на по-горните очевидно шеговити (или пък може би напълно сериозни въпроси) печеливши сред зрителите няма, освен ако представата им за добро прекарване в киносалона не е свързано с филми като „Карибски пирати 4“ и „Трансформърс 3“. А взимайки предвид резултатите на тези филми, явно значителен брой хора се задоволяват с посредствените отпадъци, които изпуска храносмилателната система на ненаситната за свежи пари холивудска машина.

А може би пък на мен като зрител все още не ми се е изяснила напълно концепцията за поредицата приключения на агент Итън Хънт, които започнаха през далечната вече 1996 година с един стилен и интригуващ екшън-трилър на Брайън Де Палма, в който участваха освен Том Круз и други сериозни имена като Джон Войт, Жан Рено, Винг Реймс, Кристин Скот Томас и Ванеса Редгрейв.

В тази оказала се първа серия от дългогодишна поредица не е като да не присъстваха неправдоподобни екшън епизоди, но те някак по-естествено се вписваха в цялостната история и моментално направиха агент Хънт пряк конкурент на далеч по-известния Джеймс Бонд. Оттам насетне обаче всяка следваща мисия става все по-безумна по отношение случващото се на екрана, докато филмите за агент 007 от своя страна се опитват да изглеждат по-реалистично.

След няколко бокс офис провала г-н Круз реши да играе на сигурно и да се завърне на пътя на успеха със собствения си франчайз, като повери режисурата на дебютанта в света на игралното кино Брад Бърд, който иначе е отговорен за едни от най-големите успехи на студио Pixar – „Феноменалните“ и „Рататуи“. Предвид факта, че „Мисията невъзможна: Режим Фантом“ е първият филм, който виждам да започва с надписа „Една продукция на Том Круз“ не съм особено убеден какъв реално е приноса на Брад Бърд и до каква степен е имал финалната дума за всичко случващо се на екрана.

Крайният резултат обаче поразително прилича на анимационно филмче с живи актьори, които очевидно са направени от гума, защото всеки понесен удар не е нищо повече от стимул да се хвърлят от още по-голяма височина. Разбирам, че киното не цели да е максимално реалистично, но случващото се в това издание на „Итън Хънт срещу света“ граничи с научнофантастичния жанр и не е нищо повече от една въздълга реклама на BMW, която цели да ви убеди, че дори метеорит да ви удари ще оцелеете, стига да сте вътре в купето.

Иначе предпоставки за качествен холивудски блокбастър има колкото си щете. Том Круз отдавна е доказал, че има безспорни качества да завладее всяка роля и да изнесе сам филма на плещите си, но за целта все пак трябва да разполага с качествен сценарий. Джеръми Ренър („Войната е опиат“, „Градът“) е уникално харизматичен актьор, но в Холивуд трябва да си дадат сметка, че никак, ама никак, не му отива да играе положителен герой – той си е просто роден за отрицателни персонажи с пристъпи на маниакална лудост и насилие.

Саймън Пег („Как да губиш приятели и да дразниш хората“, „Горещи палки”) по принцип е изключително забавен, но явно продуцентите са решили, че Америка досега не е била в досег с уникалните му простотии и трябва да получи компенсация за досегашния пропуск като й се набута в лицето ударна доза комизъм с марка „Пег“ – в резултат филмът прилича повече на пародия дори и от ретро сериите на Бонд с Роджър Мур в главната роля. Утешителна награда за мъжката част от публиката е присъствието на Пола Патън („Дежа ву“), която само може да се надяваме да получава повече роли, дори само, за да краси екрана и да отвлича вниманието от дупките в сценария (ако въобще има такъв, разбира се).

По отношение на екшън епизодите вероятно най-много коментари заслужават прословутите и широко рекламирани две сцени, заснети специално в IMAX формат. В първата самият Том Круз се чекне по стъклата на най-високата сграда в света – Бурж Халифа – и с всички сили се опитва да накара публиката да изпокапе от смях, докато може би се предполага да стои на нокти от съспенса, който явно се е изпарил в жежкия арабски въздух. Далеч по-качествено и динамично е преследването между Хънт и злодея насред разразила се пясъчна буря. То също е напълно неправдоподобно, но още веднъж затвърждава здравината на моделите на BMW. Накрая на филма определено трябва да има надпис да не се пробват подобни упражнения в реална среда, защото едва ли някой ще излезе жив и от танк след подобни каскади.

Честно казано не мисля, че има смисъл да се задълбава повече с прочита на подобна повърхностна дъвка за очите, чиято единствена цел е да ви вземе парите и да ви отвлече вниманието от неволите на тривиалното ежедневие с глупостите на имагинерното въображение, материализирано на екрана.

„Мисията невъзможна: Режим Фантом“ затвърждава и една интересна закономерност за поредицата – в епизодите, в които Том Круз е с дълга коса (настоящият и онзи от 2000-та година, дело на Джон Ву), ставаме свидетели на повече обидни за интелекта моменти, отколкото е възможно да се понесат в рамките на 2 часа.

За сметка на това оригиналът от 96-та и „Мисията невъзможна 3“ на Джей Джей Ейбрамс могат спокойно да бъдат причислени в графата качествени холивудски забавления, въпреки наличието на моменти, които надскачат границите на физически възможното.

Остава да си пожелаем при стабилни постъпления от настоящето издание, Том Круз да се подстриже, да си наеме по-добри сценаристи и режисьор, и чак тогава да приема следващата си мисия, защото не му отива на положението да се излага именно с ролята, която вероятно го прави най-разпознаваем за зрителите от Холивуд, през Лондон, та чак до Сибир и Чукотка.