Милен Атанасов Миланов е роден на 15.09.1950 г. във Варна – актьор.
Милен Миланов е сред онези наши актьори, които остават отпечатък в театралното изкуство не само с ролите си, но и с цялостния си принос към него. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър при проф. Кръстьо Мирски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1977 г. и „Организация и управление на културата“ в УНСС през 1992 г. Дебютира на сцената на Драматичен театър – Пловдив с ролите на Поет, Пожарникар, Лекар, Анархист и др. в спектакъла „Дървеницата“ от Владимир Маяковски през 1977 година. В Пловдивския театър остава в продължение на две години след което става част от трупата на Театър „Българска армия“, където работи и до днес.
В творческата биография на Милен Миланов присъстват роли от едни от най-големите театрални примери от българското театрално изкуство. През годините професионално се е срещал с едни от най-авторитетните родни режисьори, сред които Любен Гройс, Иван Добчев, Юлия Огнянова, Леон Даниел, Крикор Азарян, Асен Шопов, Маргарита Младенова, Красимир Спасов, Николай Ламбрев и др. Миланов е основател и председател на надзорния съвет в периода 1992 – 2001 година и председател (от 2002) на фондация „А‘Аскеер“. Продуцент, съсценарист и участник в галаспектаклите на Академията за връчване на годишните театрални награди „Аскеер“, които традиционно се връчват в навечерието на 24 май и се излъчват по Българската национална телевизия.Член на Управителния съвет на Атлантически клуб в България, съучредител и член на Управителния съвет на фондациите „Манфред Вьорнер“ и „Любен Гройс“.
Носител на национални и международни награди и отличия, сред които Почетен знак на град София за принос в развитието на културата (1989), Златна значка на Съюза на сртистите в България за цялостен принос в развитието на театралното изкуство (2000), Златен плакет и Почетна грамота от папа Йоан-Павел Втори за принос към международното културно и духовно развитие (2002) и др.
Театрални роли: Теофил („Антихрист“ от Е. Станев), Учителят („Разбойник“ от К. Чапек), Братът („Ти, който си в мен“ от Б. Жечкова), Астолфо („Животът е сън“ от П. Калдерон де ла Барка), Калмон („Красива птичка с цвят зелен“ от К. Гоци), Леоне („Мадам Бовари“ по Г. Флобер), Душанът („От земята до небето“ от Н. Русев), Антоан Боно („Глава на медуза“ от Б. Виан), Одисей, Себастиян, Борачио, Княз Фредерик, Озрик („Война и блудство – блудство и война“ (по „Троил и Кресида“), „Дванайсета нощ“, „Много шум за нищо“, „Както Ви харесва“, „Хамлет“ от У. Шекспир), Ягур („О, мое безценно съкровище“ от Р. Киплинг), Пастирът („В очакване на Годо“ от С. Бекет), Кунгусу ал Була („Лулу“ от Ф. Ведекинд), Петър („Опит за летене“ от Й. Радичков), Хоров („На гости у министъра“ по Ив. Вазов), Дюлак („Евридика“ от Ж. Ануи), Суркала („Господин Пунтила и неговият слуга Мати“ от Б. Брехт), Вестителят („Медея“ от Еврипид, асистент-режисьор на Л. Гройс), Карал Копе („Метеор“ от Фр. Дюренмат), Шамарев („Чайка“ от А. П. Чехов), Бащата на Писателя („Откат“ от З. Карабашлиев), Григор („Кръщене“ от К. Донев), Полицая („Да разлаем кучетата“ от Е. Атанасов) и др. Кино и телевизионни роли: Климент Божков („Стъклен дом“ – 2012, реж. В. Божинов и П. Русков), Бизнесмен нихилист („Още една мечта“ – 2012, реж. Н. Мутафчиев), Пастора („Слънчево“ – 2013, реж. И. Симеонов), Борис Верон („Столичани в повече“ – 2014, реж. В. Божков и А. Косев) и др.
