Истинско име и фамилия - Мария де Лурд Вийе Фароу. Родена е на 9 февруари 1945 в Лос Анжелис, в семейството на прочутата актриса Морийн О'Съливан (филмите за Тарзан и още много други) и режисьора Джон Фароу (с „Оскар” за „Около света за 80 дни").
За първи път широката публика чува името на Миа Фароу по причина, нямаща отношение към изкуството. През 1966 година в Лас Вегас се състои сватбената церемония между знаменития певец и актьор Франк Синатра и все още неизвестната актриса, успяла да се снима в един-единствен филм за голям екран - „Guns At Batasi", както и в два епизода от тв сериала „Peyton Place" през 1964.
Невястата била на 21, женихът — на 51 години. Слабичкото момиче с момчешки къса коса заело мястото на всепризнатата холивудска красавица Ава Гарднър. Сензационният брак се разпаднал през 1968 година и отново името на Фароу се оказало в центъра на вниманието на пресата. Разводът съвпаднал с излизането по екраните на филма на Роман Полански „Бебето на Розмари", разказващ мистичната история, в която домакиня от Ню Йорк ражда на бял свят сина на Сатаната.
Миа Фароу играе Розмари Удхаус - съпруга, лишена от вниманието на вечно заетия си мъж-актьор. Оказала се в дяволското обкръжение на притворно любезните си съседи, младата жена бързо им се доверява. Постепенно Розмари се досеща, че около нея се плетат интриги, но късно — в утробата й вече расте Антихристът.
В края на филма тя с ужас се взира в новородения уродлив младенец, но все пак го притиска към гърдите си. Полански майсторски се възползва от невинния полудетски облик на актрисата, чиито огромни очи отразяват ужаса от непостижимата реалност.
И това придава на играта й особено измерение, с което филмът излиза извън рамките на обикновените хоръри. През 1970 година Фароу се омъжва за известния диригент и пианист Андре Превен, ражда близнаци и заминава при мъжа си в Лондон. Скоро новото семейство осиновява четири виетнамски деца.
През 1972 Фароу постъпва в Кралската шекспирова компания и с успех играе роли в пиеси на Чехов, Горки, Шекспир. Не прекъсва и връзките си с американското кино. В периода от 1971 до 1978 се снима в седем филма („Blind Terror", 1971; „Follow Me", 1972; „Великият Гетсби", 1974; „Full Circle", 1977; „Смърт край Нил", 1978; „Avalanche", 1978; „A Wedding", 1978).
Лентата, възстановила интереса към Фароу, става екранизацията на прочутия роман на Скот Фицджералд „Великият Гетсби". Тя създава образа на разглезената буржоазка Дейзи Бюкенън, станала обект на възвишената любов от страна на сина на беден фермер, Джей Гетсби (Робърт Редфорд), и неволно способствала за неговата гибел. Годините на щастлив брак и майчинство разхубавили актрисата.
Тя се вписва прекрасно в лентата, изпълнена с тъга по недостижимия, вечно изплъзващ се идеал. През 1979 година, на снимките на филма „Ураган" възниква бурна любовна връзка между Миа Фароу и шведския кинооператор Свен Никвист. Миа се разделя с Превен и заедно с шестте си деца се връща в Америка. Появява се отново на екрана чак след три години във филма „Секскомедия в лятна нощ" на Уди Алън, описващ буйството на любовните чувства, внезапно обхванали героите му.
Истинска кралица на празника на любовта става Фароу в ролята на Ариел. Стройната, светлокоса красавица със зелени очи знае как да възпламени мъжете и да ги докара до безразсъдни постъпки. Филмът всъщност е безогледно-откровено обяснение в любов на Алън към своята актриса. В нейно лице той се сдобива с нова муза, вдъхновила го за създаването на много филми.
В някои ленти („Хана и нейните сестри” - 1986; „Престъпления и прегрешения" - 1989; „Алис" - 1990) актрисата играе самата себе си — съвременна американска жена, разкъсваща се между семейството и творческите си амбиции. Във филма „Септември" (1987) Алън създава за Фароу остро драматичната роля на Лейн, живееща с позорното петно на престъпление, което не е извършила. Но висше постижение на творческия дует Алън-Фароу стават комедиите „Зелиг" (1983) и „Пурпурната роза на Кайро" (1986). „Зелиг" е грандиозна киномистификация, която има за цел да убеди зрителите в съществуването на индивид, обладаващ удивителната дарба без видими усилия да променя външността си.
Миа Фароу играе доктор Юдора Флетчър, заела се с лечението на необичайния пациент. Актрисата създава тънка пародия на учена дама, която с всички сили се опитва да избави Зелиг от щастливата му дарба и то без да се поинтересува иска ли го той. По по-различен начин се проявява комедийният й талант в лентата „Пурпурната роза на Кайро" - остроумна пародия на американското кино от 30-те години.
В „Пурпурната роза" няма преходни сцени. Всичко е изиграно с искрена любов към живота, в който киното е начинът да се измъкнеш от сивото ежедневие. Както и в „Зелиг", актрисата не избягва иронията, но я демонстрира така тънко и нанатрапчиво, сякаш се бои да не обиди и без това обидената от съдбата героиня. Уди Алън успява да види комедийния талант на Миа Фароу и да го използва в своите филми.
Но този съюз завършва със скандална раздяла през 1992, след като като Фароу научава, че Уди има любовна връзка с приемната й дъщеря Сун Ю Превен. Последните два филма с Миа Фароу, които имахме възможността да гледаме, бяха „Поличбата 666" (2006) и „Артур и минимоите" (2006). Mиа Фароу има 14 деца, повечето от които осиновени. Тя развива голяма дейност като специален представител на Детския фонд към Обединените нации и UNICEF и постоянно посещава Африка с различни хуманитарни мисии в помощ на детското здравеопазване и безопасност.
