Компания, която се занимава с химически експерименти в областта на селското стопанство, се опитва да прикрие юридически скандал за 3 млн. долара, с 468 жертви на натравяне. ”Майкъл Клейтън” представлява сложен адвокатски казус с криминални, психологически и всякакви други отсенки. Потенциалът за политически трилър се облагородява от екзистенциалната криза на протагонистите, потопени в свят, вампиризиран от парите и властта. Филмът на Тони Гилрой в голяма степен напомня на киното от 70-те, което изследваше индивидуалните слабости на съвременниците.
45-годишният Майкъл Клейтън (в характерното задълбочено превъплъщение на Джордж Клуни) е пристрастен към комара разведен адвокат, със син, за когото рядко има време. Справянето му с всяка ситуация го поставя в позицията на специален съветник в сянка на голяма адвокатска фирма, който денонощно е на разположение да събира парчетата и да преодолява кризите и “белите” на клиентите. Един ден обаче се оказва, че трябва да “почисти” след свой приятел и колега – Артър (Том Уилкинсън) е един от най-важните адвокати на фирмата, който е превъртял в разгара на делото с 468 жертви... Нещата, разбира се, съвсем не са такива, каквито изглеждат, но Майкъл се убеждава в това, след като някой взривява колата му...
Режисьорът Тони Гилрой започва филмовия си разказ заплетено, без да ни даде насоки за развитие на сюжетните линии, без да ни обясни коя посока на интригата трябва да следим, нахвърляйки елементите на една смътна реалност – фрагменти, които малко по-малко ще си дойдат на мястото и ще изградят пъзела на една наистина добре разказана история.
“Майкъл Клейтън” не е филм за съдебен процес, нито любовна история, не е холивудски драма, а кинотворба, която атакува системата - от самата й сърцевина през неврозите на нашето общество - и действа със забележителна ефикасност.
