Мартина Григорова Вачкова е родена на 29.07.1959 г., София, актриса.
Завършва актьорско майсторство при проф. Н. Люцканов във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” (1982). Работи в ДТ – Пазарджик (1982 – 1985), Държавен сатиричен театър (1985 – 1998) и др.
Театрални роли: Дъщерята на портиера („Сватба” – Е. Канети), Кита („Как Писар Тричко не се ожени за царкиня Кита с китка накичена” – Н. Русев), Дорина („Тартюф” – Ж. Б. Молиер), Мария („Дванайсета нощ” – У. Шекспир) и др.
Кино роли: Дете („Гибелта на Александър Велики” – 1968, реж. Вл. Икономов), Лимбийка, Каримина Бурана („Мера според мера” – 1981; „АкаТаМус” – 1988, реж. Г. Дюлгеров), Моца („Петък вечер” – 1987, реж. Л. Кирков), Биячката („Аз, Графинята” – 1989, реж. П. Попзлатев), Гримьорката („Искам Америка” – 1999, реж. К. Коларов) и др.
Мартина Вачкова е актриса и телевизионна водеща. Дъщеря на известния наш актьор Григор Вачков. Нейното име добива широка популярност през 90-те години с участието си в студентското телевизионно предаване „Ку-Ку” и „Каналето”. Нейни известни персонажи от там са Сийка, Циганката, Учителката и др.
Работи в киното и театъра, но е по-известна като телевизионна водеща на сутрешното предаване по Канал-1 „Защо не!”, което по-късно е преименувано като „Жените”. Първата и роля в киното е на деветгодишна възраст, където си партнира с баща си във филма „Гибелта на Александър Велики” на режисьора Владимир Икономов. Баща и дъщеря се срещат на снимачната площадка и във филма на Георги Дюлгеров „Мера според мера”.
За себе си Мартина Вачкова казва, че винаги се стреми да бъде добър, честен и почтен човек, нещо което е въплътено в нея още от баща й. Самата тя, като водещ не търси скандалното, това което привлича публиката като магнит и е наложено от медиите, а се стреми винаги да общува непринудено, за да може да се достигне до интересен и любопитен диалог с участниците и гостите в предаванията й. Това, което е отличава на малкия екран е нейното естественото поведение и самоиронията.
Приятелите й споделят, че тя е забавна, смешна, остроумна и емоционална.
И най-тъжната история при нея завършва винаги със смях. Определят я и като аскетичен бохем. Свръхчувствителна, но и надарена с невероятна сила. Най-важното на този свят за нея е прекрасната й дъщеря Рада, която е най-добрият и приятел и обожава да прекарва всеки миг близо до нея.
|
