Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало »

Новини

»

Артисти Мариан Вълев показа как се играе гангстер

Мариан Вълев показа как се играе гангстер
"Мариан далеч не е толкова интересен и ако играех себе си, щеше да си метнеш дистанционното през балкона. "
Cinefish.bg

Артисти
Мариан Вълев показа как се играе гангстер

30.01.2012, 16:00  |   Видяна: 7364  |   monitor.bg  |   АРТИСТ

от Надежда Попова

Кога един актьор разбира, че си е свършил добре работата? Когато персонажът му в даден проект не е централен, но всички говорят за него. Такъв е случаят с Мариан Вълев, който всяка неделя показва как се играе гангстер без балкански комплекс в праймтайма на БНТ1.

Мариан ВълевВ „Под прикритие” той скача във вталените джинси на Куката – агент, без чиито разкървавени кокалчета наркоимперията на Джаро щеше да е на ниво квартална дискотека. Острият му поглед изпод вежди значи смъртна присъда за закъснелите длъжници в търговията на „бело” и разпад на девствения пояс сред жените, които иска да има.

И ако стереотипът за родна мутра повелява тя да вярва само в силата на юмручното право и чистия кеш, то гражданинът Росен се кръсти пред Библията и семейните ценности. Вълев обаче не го намира за екзотична птица в гнездото на подземните лешояди.

Мариан Вълев„Обичам да цитирам една мисъл на Брехт – „Изкуството се занимава с необикновените неща в обикновения човек.“ Характерът, който гледаш, трябва да е истински и интригуващ. В контекста на документален филм например, Куката няма да е толкова арогантен и цветен. Нямаше да поставя сигурността на близките си пред опцията да завладее улицата.” Бърза да добави, че с героя му нямат никакви допирни точки освен прямия изказ. „Така като ме гледаш

на биткаджия ли ти приличам?

Мариан далеч не е толкова интересен и ако играех себе си, щеше да си метнеш дистанционното през балкона. Чепат характер съм, но ако имам проблем, го решавам с търпение, а не с бой. Хич не съм конфликтен, даже се старая да избягвам търканията в зародиш. Това не трябва да те кара да мислиш, че си падам интровертен тип, не се заблуждавай.”

Мариан ВълевПреди да го вербуват за хитовото криминале на SIA, изсечените черти и мъжкарско излъчване на Мариан развълнуваха две поколения дами в „HDSP: Лов на дребни хищници”. В режисираната от Цветодар Марков драма Вълев отново се забърква с лошите момчета и щедро плиска олово в своя защита. В стремежа да уцели точната визия на героя си Синатра варненецът качва 20 кг. После ги сваля само за две седмици. „Успях с глад, химия и воля. Не мисля, че има нещо, което може да ме спре в успешното изграждане на даден характер. Да се вталя драстично бе елементарен жест,

готов съм на по-екстремни компромиси със себе си.”

Лентата отнася две награди „Златна роза” и регистрира рекорден брой тегления в торент сайтовете. Актьорът не се притеснява от клишето, в което гангстерските роли могат да го закопаят. „Ал Пачино и Робърт де Ниро са изиграли много мафиоти и всеки е различен. Същото е и с мен. Бих могъл да пресъздам още 100 разбойници и няма да повторя лудостта в маниера им на действие.”

Мариан ВълевПо-паметливите почитатели на родното кино си спомнят Мариан от дебюта му като Красавеца в „Граница” (1994). Вмъква в биографията си и пет години на сцената на „Театър 199”. Преди да стегне куфарите си за чужбина, снима и във „Всичко от нула” (1997) на Иван Павлов. В продължение на

12 години търси късмета си между Европа, Азия

и САЩ. „Тогава бяха гладни времена. Събрах доста разочарования. Актьорите правеха какво ли не, за да се нахранят. За мен цената, която трябва да платиш, за да си наистина добър в занаята, е огромна. Не се виждах като халтураджия”, аргументира странството си зад граница Мариан. Не обича да говори за нивата на хранителната верига, през които е трябвало да премине, за да се издържа. Докато балансира по ръба на оцеляването обаче, никога не му е минавало през ума да отиде на кастинг. Трезвата мисъл му подсказва, че там и два живота няма да му стигнат, за да достигне българското си ниво на популярност.

Мариан Вълев и Димитър МитовскиКогато акостира отново в татковината, развива собствен бизнес, в двата полюса на който стоят тузарски бар във Варна и магазини на „Илиянци”. Късметът в актьорската професия се оказва по-силен от търговския му нюх и Мариан се връща на снимачната площадка с „HDSP: Лов на дребни хищници”. На премиерата на филма среща и новата си муза Невена, голямата сестра на Яна Титова, с която си партнират в каста. Искрата пламва от пръв поглед, но продължава да тлее завоалирано чрез  учтиви чатове в „Скайп“. И така до момента, в който Вълев хваща самолета за Лондон, където Невена работи като интериорен дизайнер. Звънка й, за да й каже, че е в Англия и вече 15 месеца са неразделни. Поддържат съспенса помежду си по телефон и с чести отскоци до Острова. Мариан често се шегува, че бензинът му от София до Варна струва колкото авиобилета до британската столица. Половинката му пък не се свени да разбие екранното клише за него, като похвали романтичната му страна.

Извън стрелите на Амур и играта пред камера Вълев намира центъра си в Мариан-младши. Синът му е на 14 и също като него е изключително свободолюбив. Връзката помежду им е силна и по мъжкарски толерантна.

„Подхождам към него не като строг авторитет, а като към приятел. И аз, и майка му сме му дали свободата сам да взема решения и да носи отговорността за тях.” С майката актьорът се разделя малко след раждането на момчето, но днес е категоричен, че тя е най-добрият му приятел. „Няма да го спра, ако тръгне по моя път. Всичко, което иска да направи със себе си, е негов избор.”

Той също не е потомствен актьор. Родителите му са учители, а към ВИТИЗ се ориентира, за да скъси агонията си в казармата. „Служих две години и изпитвах неистова нужда от отпуск. Един от най-сигурните начини да се освободя бе, като кандидатствам някъде. Късно се сетих, изпитите бяха приключили на всички места и през септември търсеха хора само във ВИТИЗ и Кон-серваторията. Не можех да пея, така че със зор научих цяло стихотворение и отидох в академията. Военните ми се смееха – „К’ъв артист си ти бе?!”. А мотивацията ми беше огромна, защото между изпитите ми се събра доста отпуск и уволнението вече не беше мираж. Влязох от раз и до втория месец бях готов да си тръгна всеки момент, но после взе, че ми хареса. Дотогава не бях ходил на театър, признавам си.”

САМО ФАКТИ

Мариан Вълев и Доналд СъдърландМястото, на което си почива максимално, е снимачната площадка. „Хич не ме натоварва целият шум, от който съм заобиколен. Човек си има призвание в живота и, като го открие навреме, е страхотен късметлия. Прекалено дълго се занимавах с неща, които не ме правят щастлив, независимо от материалния резултат. Де Ниро казва нещо, което често повтарям и на сина си - няма нищо по-тъжно от пропиляния талант.”

Суетен е, но няма опасност да го засечем на шопинг с преспиване в мола. „Просто държа героите ми да изглеждат добре. Очилата на Куката, сакото му, слим фит панталоните му…Това е. То е нещо като кукла, за която се грижиш.”

Поддържа форма с бягане и фитнес. „Но тренировките ми не са за мускулна маса, а за тонус. Няма как, актьор съм, тялото ми е инструмент. Ако бях цигулар, щях да си гледам цигулката.”

Ако на екран обикновено играе нощна птица, то в реалния живот е домошар. „По-активен съм през малките часове на деня, но това не значи, че излизам. Домошар съм. Чета, гледам филми.”

Болен фен е на Pink Floyd и Depeche Mode, а култът му към Metallica е пословичен. Бил е на 7 техни концерта, включително на 3-те в България. Запознава сина си на живо с Хетфийлд и компания, когато е едва на 9.

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

Васко МавриковВаско Мавриков, сценарист на „Корпус за бързо реагиране”: Мислещ актьор е

Запознах се с Мариан, когато от Pro Films го поканиха за главна рола в „Корпус за бързо реагиране”. Честно казано, не вярвахме, че ще се навие, защото за нас си е суперзвезда. Но погледна сценария ми и каза: „Няма какво да го мисля, вътре съм!”. Преди това го бях гледал само в „Под прикритие” и му бях зверски фен. Мариан много искаше да изиграе нещо различно от гангстерските му роли досега. Във филма пак е лошо момче, но персонажът е комедиен, вкарва много готина ирония в него. Той е мислещ актьор, а не папагал, като повечето, които познавам. По време на снимки отправих някои провокации към него, но човекът не поддаде и си изигра образа, както си го бе изградил в главата. Преживял е много от емигрантските си години в САЩ и това адски обогатява присъствието му пред камера.

Александър СаноАлександър Сано, актьор: Героят му е най-коментираният за сезона

Мъро е актьорът, който уплътни героя си най-много през втория сезон на „Под прикритие”. Като се има предвид, че той е по-силен от дебютния и че всички сме по-добре справящи се, това още повече засилва ефекта на свършеното от него.

Всеки, който се интересува от сериала и следи зрителската полемика в нета, е наясно, че Куката е най-коментираният герой този сезон. Общо взето за Мъро сега всичко започва с “Най”! Евала, брат!


ЕДНО КЪМ ЕДНО


Мариан ВълевЗа брака – дали вярвам или не вярвам, няма значение, защото всеки има своя истина. Като актьор аз съм длъжен да бъда хамелеон и да не отричам нищо напълно.

Телевизията те превръща в масово разпознаваем, факт. В България е пълно с толкова медийни балони, че ми е трудно да се докопам до кислород за собствено ползване. Познавам голяма част от тях и още не съм разбрал какво точно правят, но въпреки всичко са много известни. При актьорите не е така. Аз съм Мариан и не искам да си преброявам гаджетата в праймтайма, за да се говори за мен. Личният ми свят си е за мен, искам героите ми да са широко разпознаваеми. Те са важни, не аз.

Често ме спират дечица за автограф на улицата, възприемат ме като техен герой и близък човек. И това означава, че съм си свършил горе-долу добре работата. Ако ме спрат катаджии, не знам дали ще посмеят да глобят Куката, не получавам и отстъпка от покупката на шпек в магазина, ако питаш за такива странични ефекти от популярността. Но понякога цялата шумотевица ме натоварва, ще ми се да ида на кино, без да чувам лавинообразно шушукане за Куката зад гърба си в салона.

В „Корпус за бързо реагиране“ скачам в комедийно амплоа и това е най-якото. На моменти пак ми се налага да размахвам пистолет и това е единствената ми допирна точка с някои мои герои до момента. Сюжетът се върти около изневярата на моя герой и повече не издавам.

Играл съм пет години гей в „Театър 199”. Обичах безобразно образа си и до днес поддържам безрезервно хората с такава сексуална ориентация. Еднакво трудно е да изградиш роля на безцеремонен мафиот и на момче под дъгата.

Във ВИТИЗ не ме обичаха никак, защото всички бяха част от нещо. Идваха от студия и театрални школи със самочувствието на завършени артисти, а аз бях никой, случаен дисидент. Тогава си мислех, че е лошо за мен, но години по-късно си дадох сметка какъв късметлия съм бил. Няма нищо по-фатално от това да научиш дете, което иска да бъде актьор, как да играе. Така му подписваш смъртната присъда.

ТОП 5

1. Марлон Брандо - „Кръстникът”

2. Робърт де Ниро -  „Анализирай това”

3. Ал Пачино - „Белязаният”

4. Джак Никълсън -  „От другата страна”

5. Шон Пен - „Реката на тайните”

Споделете:

Cinefish.bg ОЩЕ НОВИНИ
Cinefish.bg - Всичко за киното МНЕНИЯ Cinefish.bg - Всичко за киното


За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


 

 
Cinefish.bg Cinefish.bg