Оригиналният „Мъже в черно“ определено се превърна в един от поп-културните феномени на 90-те години на миналия век и бетонира мястото на Уил Смит като мегазвезда на кинонебосклона.
В началото на новото хилядолетие излезе и продължението, което обаче не пожъна същия успех и резонно замрази плановете за развитие на поредицата за цели 10 години. За това десетилетие и звездата на Уил Смит леко позалезe, а зрителитереално не са го гледали в нещо ново от 2008 насам. Никак не е изненадващо, че холивудската машина и мистър Смит са решили да прибегнат към отработенатаформула на поредно продължение от популярен филмов франчайз. И за да са напълно актуални ни го представят в модната 3D опаковка.
Откровено си признавам, че още от обявяването на проекта подходих към него с краен скептицизъм. Появилите се впоследствие трейлъри не спомогнаха особено да разсеят негативното ми отношение към поредното продължение, което на пръв поглед чисто и просто демонстрира липсата на свежи идеи сред сценаристите в Холивуд. Все по-често обаче трейлърите не са показателни за качествата на даден филм, което може да означава две неща: или хората, които ги сглобяват, следват общата тенденция на упадък в комерсиалното кино, или просто определени филми няма как да бъдат синтезирани адекватно до 2-3 минути.
Подобно на случая с „Внедрени в час“ по-рано тази година, така и сега с „Мъже в черно 3“ останах приятно изненадан, защото филмът е едно наистина забавно фантастично приключение, което преоткрива любимите на милиони зрители герои и тяхната вселена. Създателите на третата част от поредицата очевидно максимално са се възползвали от 10-годишната пауза и са подходили към материала на свежа глава, което е причина за усещането за нещо ново и оригинално, въпреки 3-та в заглавието. А и реално за едно ново поколение „Мъже в черно 3“ ще е първа среща със защитниците на планетата, така че филмът е призван да бъде адекватен на съвременните стандарти за холивудски блокбастър – лесно смилаема комбинация от екшън, комедия и шеметни визуални ефекти, която е стриктно за еднократна употреба.
Познатите ни агент Джей (Уил Смит) и агент Кей (Томи Лий Джоунс) продължават да борят извънземната сган рамо до рамо, но все така не знаят почти нищо един за друг. Бягството на особено опасния Борис Животното от строго охраняван затвор на Луната става причина за смъртта на младия Кей през 1969 година, което заличава всеки спомен за него в настоящето. Джей е изправен пред единствената възможност да се върне обратно във времето, за да спаси партньора си и Земята от надвиснала извънземна инвазия. В 1969 той попада на един доста по-общителен Кей (Джош Бролин), който демонстрира сила и непоколебимост каквито хората ще припознават през следващите няколко десетилетия. Заедно двамата трябва да заловят Борис и да издигнат щит около планетата, който ще ни защитава от всякакво инопланетно посегателство.
За всички е ясно, че успешната формула на поредицата се дължи най-вече на екранната химия между мистър Смит и мистър Джоунс. Въпросът пред „Мъже в черно 3“ е дали Джош Бролин може да постигне същото екранно разбирателство с Уил Смит, което е от ключово значение за успеха на филма. И да го направи като не просто имитира Томи Лий Джоунс, а изгради една млада версия на неговия герой, която запазва добре познати отличителни черти от маниера и мимиките на агент Кей.
За щастие самият Джош Бролин е достатъчно харизматичен актьор и трудно може да се изгуби в сянката на мистър Джоунс. В резултат младата версия на агент Кей безспорно е сред основните положителни черти на „Мъже в черно 3“, а съвместната работа на Уил Смит и Джош Бролин извиква спомени за оригиналния филм от 1997 година и новаторското усещане, което той носеше.
За успеха на всеки приключенски филм от голямо значение е и създаването на истински качествен злодей. И в това направление филмът бележи успех, защото Борис Животното е наистина безмилостен гадняр и убиец, който няма да се спре пред нищо, за да пренапише хода на времето. За запомнящата му се визия заслуга има многократният носител на награда Оскар Рик Бейкър, който е работил по грим ефектите на филми като „Star Wars”, „Батман завинаги“, „Планетата на маймуните“, „Смахнатият професор“ и „Човекът-вълк“. Дело на Бейкър са и всички останали чудати извънземни, които са неизменна част от магията на филмите за мъжете в черно.
По отношение на визията бившият оператор и настоящ режисьор Бари Зоненфелд се е доверил на опитен колега в лицето на Бил Поуп, работил по „Матрицата“ и двете продължения на оригиналния „Спайдър-мен“. Поуп несъмнено си разбира от работата, но за съжаление „Мъже в черно 3“ е поредният високобюджетен проект, който ни е поднесен в ненужна 3D опаковка, която убива голяма част от чисто кинематографичните качества на филма. Крайно време е българските разпространители да предлагат и стандартните 2D версии на тези филми, ако ще и при близка до 3D цената на билета. Убеден съм, че мнозина ще предпочетат да не носят очила на главата си и да гледат значително по-зле осветена презентация от тази на нормалните двуизмерни прожекции.
Като цяло „Мъже в черно 3“ оправдава очакванията за типично летен хит, който ще допадне на максимално широка аудитория без да има претенциите за нещо революционно и невиждано досега. Интересен факт е, че през 2013 се навършват точно 10 години и от премиерата на „Лоши момчета 2“, така че можем само да си пожелаем Уил Смит по-скоро да заснеме трето продължение на другата си култова поредица. А докато чакаме това да се случи, може своевременно да се заредим с пуканки, кола и добро настроение, за да преборим за пореден път извънземната сган в компанията на любимите агент Кей и агент Джей.
От Александър Райчев
