Лех Майевски е поет, медиен артист, писател, филмов, театрален и оперен режисьор, оператор, монтажист, композитор, художник... и продуцент. Неговите видео, филмови и художествени произведения са представяни в различни галерии и музеи по света. Лех Майевски изнася лекции за скрития език на символите в различни университети, колежи и академии по изкуствата.
Роден е през 1953 година в Катовице, Полша. Първоначално учи живопис в Академията за изящни изкуства в Лодз, но през 1973 година се премества и завършва режисура в Националното филмово училище. Документалният филм „Grand Hotel“ (1975), заснет по време на следването му, печели голямата награда на Международния фестивал на филмовите училища.
Докато е в Полша, Майевски пише и режисира два игрални филма - „Annunciation“ (1978) и „The Knight“ (1980), който „New York Times“ характеризира като „натрапчива, сурова притча, режисирана с увереност. Филмът запазва свободния си, завладяващ визуален стил през цялото време“, а „Лос Анджелис Таймс“ го определя като „красив и мистичен“.
През 1982 година Лех Майевски поставя „Одисея“ на Омир в Лондон. Продуциран от Шон О’Кейси и подкрепен от Самюъл Бекет и Джон Клийз, спектакълът се играе на баржа, плаваща по Темза. Лондонският вестник „Таймс“ го определя като „силен театър“.
През 1983 година режисьорът заминава за САЩ, където снима „Flight Of The Spruce Goose“ (1985) с участието на Карън Блек, Бетси Блеър и Джордж Ромеро. Майевски базира сценария на първия си роман, публикуван в Полша „Chesnut“. Продуцент на филма е Майкъл Хаусман, създал филми като „Амадеус“ на Форман и „Бандите на Ню Йорк“ на Скорсезе, а премиерата е на фестивала в Кан. През същата година Майевски става член на Гилдията на американските сценаристи и на Гилдията на американските режисьори.
През 1986 година Лех Майевски е в Рио де Жанейро, за да разработи сценарий с „най-издирвания човек в света“ - Роналд Бигс, един от извършителите на Големия влаков обир в Англия. Филмът „Затворникът на Рио“ (1989) е базиран на историята за отвличането на Бигс. Маевски е режисьор и изпълнителен продуцент на филма, в който участват Стивън Беркоф, Флоринда Болкан, Питър Фърт и Пол Фрийман. Това е дебютът на Ханс Цимер като композитор на музика.
През 1992 година, заедно с Propaganda Films на Дейвид Линч, Лех Майевски продуцира и режисира филма „Gospel According to Harry”, който Пиърс Хендлинг от филмовия фестивал в Торонто нарича „визионерска филмова поема“, а великолепният Виго Мортенсен дебютира в главната роля.
***
Поет, художник, режисьор, писател, композитор, продуцент – Лех Майевски е артистично събитие с полски произход, но със световно измерение. Уникален многостранен талант, постоянно на път, вечно търсещ свободен дух, преминаващ с еднаква лекота както границите на континенти и държави, така и на видовете изкуство. Картини, спектакли, филми, книги, арт-инсталации, опери – създава ги в САЩ, Бразилия, Великобритания, в родната Полша, в Германия, Литва, Италия… Роден в Катовице, абсолвент на Художествената академия и на Лодзката филмова школа, Лех Майевски е член на Гилдията на американските режисьори, както и на Европейската филмова академия.
Още като студент през 1977 година курсовата му работа „Гранд хотел“ печели Голямата награда на Международния фестивал на Висшите филмови училища. Следващата година е издаден първият му поетичен сборник, на по-следващата той режисира мащабен театрален спектакъл в Лондон, направил впечатление на американския продуцент Майкъл Хаусман („Амадеус“ на Милош Форман), и като в приказен сън Майевски е поканен в Щатите, за да реализира филма си „Flight of The Spruce Goose“, създаден въз основа на първата му повест. Годината е 1983. А през 1986 вече снима в Рио де Жанейро и постига впечатляващ боксофис. След две години Майевски е вече в Холивуд и снима в студиото на Дейвид Линч. Филмите му го срещат с актьори като Гари Олдман, Бенисио Дел Торо, Дейвид Бауи, Флоринда Болкан, Денис Хопър…
Стартът на неговата кариера звучи невероятно, буди завист, недоумение, възхищение. Владеещ перфектно английски, военното положение в родината му превръща Майевски в емигрант. В Полша се връща години след промените.
И за да бъдат абсолютни зашеметяването и възторгът от този всестранен талант, през 1996 година Майевски дебютира и като композитор – създава музиката и либретото на операта „Стаята на сърните“, влязла в престижна класация като една от 12-те най-добри опери на деветдесетте години на ХХ век. Неговите видео арт-инсталации са показвани на Венецианското биенале и в Нюйоркския „МоМа“, защото според познавачите „докосват области на психиката на съвременния човек, които другите медии пренебрегват“.
Не споменаваме наградите и отличията – много са!
След казаното дотук, което не изчерпва биографията на артиста, естествено е всички български киномани да искат да видят филмите на този многопланов талант – според „Таймс“ „той създава своите разкази, използвайки първични образи, често пъти скрити, изискващи езотерични познания и умение за откриване и разчитане на символите“.
„Често пъти правя филми, в които главните герои са артисти, защото ги предпочитам пред престъпниците и полицаите – споделя Лех Майевски, – защото не смятам, че последните могат да ми кажат нещо интересно. Затова пък артистът може да разкрие пред мен абсолютно непознат и неповторим свят“.
„Воячек“, „Ангелус“, „Мелницата и кръстът“ са докосване до самородни и непознати за света творчески индивидуалности или среща с гения на големия фламандец Брьогел. Режисьорът работи с никому непознати полски натурщици или в творчески тандем с Майкъл Йорк, Джон Малкович, Шарлот Рамплинг… „Шарлот се влюби в моя арт инсталация и ми писа да не я забравям при следваща моя филмова продукция“.
Преразказването на филмите на Майевски е точно толкова невъзможно, колкото да преразказваш Фелини, Бергман или Тарковски. Но коментарите на критиците от Сънданс и Берлин за някои от тях са „Революция!“, „Събитие!“…
Предстои ни една дългоочаквана среща с този полифоничен, космополитен артист, за когото Земята е просто една територия, която се овладява с лекотата на извънредно талантливия човек.
