Защо добрите актьори кацат ниско? Вероятно имат причини да играят в слаби филми, което те наричат “да приемат интересни роли”. Предполагам, че не е само заради огромните хонорари и скуката. И колко голямо трябва да е еднообразието, за да приемаш за втори, трети, пети път предложение за тъпа роля. Пресен пример е Еди Мърфи. Филмът е „Срещи с Дейв” (2008). Минало е доста време от сериите на „Ченгето от Бевърли Хилс”, „Пристигане в Америка” (1988) и дори “Смахнатия професор” (1996).
Много трудно преглътнахме и “Привидения в замъка ”(2003) и “Таткова градина” (2003). Но последното му предожение да го видим в ролята на космически кораб е повече отколкото могат да понесат дори и най- големите му фенове. Дори и с двамата герои (играе освен кораба и неговият капитан), Еди Мърфи няма да успее да компенсира нашите 90 минути загубено време.
“Срещи с Дейв” на режисьора Брайън Робинс трябва да е комедия за поредната (не става коя) за извънземна цивилизация, която се приземява на нашия континент. За подкрепление на безпомощните герои са извикани симпатично хлапе, което се интересува от Космоса (много оригинално) и сладникавата му майка, чието шофиране е ужасно.
В устата на шоколадовата Гейбриъл Юнион са сложени най-успешните опити за шеги. Еди Мърфи (Дейв Минг Ченг) регистрира присъстие с десетина изопнати лица, които са просто физиономии лишени от живот и мимичност. Във филма има още хубав панаир, идентичен на нашите селски сборове (но без кебапчетата), плюшена зелена жаба и картина- туптяща и червена като любовта.
Всичко останало е толкова познато, че създава условия за сладка дрямка на хлад. След като се събудим можем все пак да признаем, че Еди, станал почти на 50 изглежда много добре. Моят съвет е да гледате най-плоския екшън на космическа тема, отколкото псевдо смешен филм на същата.
Защото„Срещи с Дейв” е блудкав като топъл студен чай, който е по-добре да се пие (само ако е ноложително) студен в къщи пред малкия екран.Така имате възможност да смените канала и да си сложите лед.
0 гласа