Теми
Критиците за „Лисицата и детето”

„Този филм не е толкова гениален, колкото онзи с пингвините – и все пак е по-хуманен и далеч по-красив от повечето, на които големият екран става свидетел напоследък.”
Сега

„Екипът превръща в действителен случай трогателната история за обичта между човека и животното. Невероятната хармония на дивия свят се разгръща пред очите ни в мащабни планински пейзажи, кадри от горските дебри и сцени с диви животни.”
Новинар, Димитър Николов

„В този нежен филм човекът остава докрай човек, а животното – животно. И точно това решение на режисьора Люк Жаке успешно напряга „Лисицата и детето” между очарователната приказка и свирепия документ.”
Култура, Марин Бодаков

Това е историята за 10-годишно момиче, което открива една лисица, или пък за една лисица, която открива едно дете, и така започва тяхното приятелство. Правим веднага асоциация с „Малкият принц” на Сент Екзюпери и мислите ни отиват в посока: това е филм за приятелството и за свободата.”

Дневник, Диана Стоева

„Филмът е уникален, затрогващ, вдъхновяващ. Той ни говори за приятелството и любовта и за това как понякога, заслепени от любов или егоизъм, превръщаме чувствата в желание за притежание.”
Cafene.bg  Джадала Мария

... „Лисицата и детето” – нещо средно между филм за дивата природа и приказка за преди лягане, разказваща за необикновеното приятелство между две червенокоски – момиченце и дива лисица.”

Програмата

За нещастие, въпреки всичките си добри страни, филмът постепенно се заплита в толкова многословие и повторяемост, че само най - търпеливите деца ще могат да го издържат без да се отегчат.”
Time Out London, Дерек Адамс

„В края на филма, героинята казва „Сигурна съм, че от този ден лисиците вече знаят какво означава любовта". В този момент възрастните зрители могат да си спомнят думите на Вернер Херцог от „Grizzly Man”: "Вярвам, че същността на Вселената не е хармонията, а хаосът, омразата и убийството"
Channel 4, Даниъл Етерингтън

Люк Жаке, французинът, който ни даде „Походът на императорите”, се завръща с мила, захаросана приказка за деца. Както и в историята за пингвините, тук има великолепно заснети сцени с животни, но и много глас зад кадър: разбираемо за документален филм, но не съвсем уместно за игрален.”
The Guardian, Питър Брадшоу