“Стилен, много стилен е “Дзифт”. Не само защото е в черно и бяло. Не само защото е ретро.А защото е заснет с фантазия и финес. И с много подготвеност. Дзифт е филм, какъвто не сме гледали у нас (поне през последните 15-20 години)”. Паралели, Виолета Цветкова
“Написан от културолог философ (Владислав Тодоров), режисиран от театрал философ (Явор Гърдев), заснет като протяжен стон на полунощен саксофон от философстващ оператор (Емил Христов), изигран от професионалисти, аматьори и истински затворници, “Дзифт” е филм, който нямаше как да не ни се случи.” Труд, Антония Ковачева
„Дзифт” е първият български жанров образец – стилът изцяло е издържан в нео-ноарната традиция.” Дневник
Главното достойнство на авторите на „Дзифт” – режисьора Явор Гърдев и сценариста Владислав Тодоров, е, че те ловко заобикалят старите едностранчиви клишета и стигат до общочовешки обобщения, което отличава голямото кино от провинциалното. Изключително важно е, че бясното темпо във филма не е за сметка на сюжета. Той е разказан ясно, на разбираем език, без смътни философски разсъждения и снобски експерименти.” Монитор, Мариана Първанова
“На моменти – било то заради актьорската игра или строго придържане към „черното кино” – се създава усещането за съшит сценарий, за показно разкадроване на историята. Все едно публиката присъства на пробен монтаж, а не на плавно разгърнато и динамично действие. На моменти личи маркиране на изпълнение. Някои от героите стоят доста семпло.” Монитор, Петър Петров
“Целта е да предаде характерното чувство за тоталитарен режим. Той прави това със смесица от екзистенциализъм, анти-утопия в стил „1984” на Джордж Оруел и брутален екшън. ”Дзифт” не е филм, за хора със слаби сърца, а нихилистичният му дух е способен да разтърси доста силно представите за света.” Новинар, Димиър Николов
В следващите няколко месеца големият въпрос на българското кино ще бъде дали най-накрая наш филм ще бъде допуснат до номинациите за „Оскар”. „Дзифт” е българският кандидат, който американската киноакадемия ще претегли заедно с още над 80 други ленти.” Стандарт
“Ако „Дзифт” ви се стори като дежа вю, не е случайно. Явката се е учил от един от най-добрите – Гай Ричи. Какво повече му трябва на родното кино, ако не един „Гепи” БГ?” Експрес
“Явор Гърдев хвърля смел поглед върху тоталитарния режим у нас. Може би именно в новите замесени лица се коренят причините за успешната продукция, която вече бе отличена зад граница. Заради успешното съчетание на елементи на екшъна и язвителна сатира, свързана със спомените на героя за неговото минало при тоталитарния режим в България през 60-те години на миналия век.” Дума, Емил Динчев
„Дзифт” е от 21 век - модерен, добре сниман, добре разказан, добре изигран, със световно качество. “Той е толкова плътен и детайлен, че ви се иска да го гледате пак, защото оставате с впечатлението, че в бързия му ритъм пропускате нещо важно. Това е филм, с който можем да се гордеем, че е български” cinefish.bg, Мариана Иванова
“Българският филм беше невероятен. Това е дебют, фантастичен откъм кинематография, просто е фантастичен.” Лив Улман, Председател на журито на 30-ия Международен филмов фестивал в Москва
„Дзифт” - това е жанров коктейл от нео-ноар и соцреализъм.” Weekend.ru
“Ако съдим по фаворита на настоящия Московски кинофестивал – българското кино се развива отлично, а Гърдев е двигател на прогреса. Пред нас е нещо средно между „Американско история Х „ и Стенли Кубрик, плюс национална самобитност. Актьорската игра не е изключителна, но е съвсем достойна, а сценарият е на нивото на най-доброто от романите на Ървин Уелш и Чък Паланюк.” Кино-театър.ру, Лео Мар
“Многообещаващият дебют на българския театрален режисьор може да бъде наречен „славянски ноар”. Всички задължителни елементи са стария холивудски жанр са налице. За пълната автентичност не достига само известна флегматичност на повествованието. Но това не разваля филма. Както не го развалят и бодрите съветски песни.” Cinema.ru, Антон Токтонов
“Световете на ноара и соцреализма са смесени от уверената ръка на Явор Гърдев ... И все пак мръсотията и привлекателността на филма не винаги са балансирани – понякога от впечатлението остава само безразличие.” Восток-информ, Алина Епишкина
“Филмът прилича на мръсен надпис на стената. От една страна хулиганска лекота, острота, смес от простота и някакви неочаквани абсурдни излишества, от друга – кой би очаквал от такъв надпис доброта и дълбочина? Режисурта е добра (особено за дебют), актьорите са свежи и интересни за руския зрител.” LiveJournal.com
”Макар „Дзифт” да страда от някои проблеми, които повечето нискобюджетни продукции имат, той напълно успява в задачата си да бъде интригуващ, модерен, ноар. Единственото ми оплакване е, че (само) някои от специалните ефекти изглеждат доста нереалистични, но няма как иначе при нискобюджетен филм от страна без голяма киноиндустрия. Очаквам с нетърпение още филми от България и Гърдев.” Row Three, Джон Алисън
”Широкоекранен черно-бял жанров трилър развиващ се в стилизирания подземен свят на София от 60-те години българският „Дзифт", се нарежда стилово някъде между Аки Каурисмаки и Гай Ричи и веднага се превърна в любимия филм на фестивала.” Variety, Еди Кокрел
„Дзифт” не е точно триумф, но за мен беше голямо удоволствие. Българският филм с много стил и метафори (взети от Фуко и Фройд), дължи много на братята Коен и Тарантино по отношение на диалога и разказа. Сигурен съм, че режисьорът Явор Гърдев ще се съгласи и ще добави още дузина свои любимци. Операторът Емил Христов, създава фантастична атмосфера с елегантни черно-бели кадри и остри ъгли. А какво бихте казали за филм, в който истински еротична секс сцена е прекъсната от епизод, в който женска богомолка поглъща сексуалния си партньор? Женомразци? Може би, но бях твърде развеселен за да се подразня.” Daily Plastic, Дж. Робърт Паркс
0 гласа
Ех, критиците