Кирстен Дънст е предопределена за различен живот от раждането си. Тя се превръща във звезда още когато е много малка, което води до депресия и престой в клиника за рехабилитация. Сега актрисата е на 29 години, а филмът с нейно участие „Melancholia" беше един от фаворитите за „Златна палма" на фестивала в Кан.
Ужасеното й лице, когато режисьорът Ларс фон Триер се пошегува, че разбира Хитлер, ще остане един от незабравимите моменти в тазгодишното издание на фестивала. Нейните опити да го спре останаха без резултат, а реакцията премина по лицето й като страх и разочарование.
Триер беше отстранен от фестивала, а няколко дни по-късно тя спечели наградата за най-добра актриса. Облечена в сребриста рокля от пера на Шанел, тя прие трофея от Робърт де Ниро с думите „Каква седмица само!"
„Гледах как един мой приятел се срива и не може да спре да говори. Бях толкова засрамена от коментарите му, плод на тъмното му и извратено чувство за хумор", коментира тя днес. „Очевидно Ларс не вярва в това, което каза. Знам, че просто искаше да е провокативен. След това и той беше засрамен, защото отмениха партито и вечерята за филма ни".
Дънст се запознава с Робърт Де Ниро покрай политическата сатира от 1997 г. „Да разлаем кучетата", но най-емблематичната им среща ще остане тази на подиума в Кан. „Моментът беше магически. Никога досега не съм получавала такава награда."
Тя си спомня за фестивала преди пет години, когато филмът на София Копола „Мария Антоанета", в който Дънст изпълнява главната роля, беше освиркан от критиката. Въпреки големите очаквания лентата не е приета добре: „За мен филмът беше нещо наистина лично и се чувствах сякаш всички стъпват върху сърцето ми."
За 29-годишната звезда непостоянството на киноиндустриета не е новост. Дънст, известна най-вече с ролята си на Мери Джейн Уотсън в поредицата за Спайдърмен, е била актриса през по-голямата част от живота си. Преди първата си поява на голям екран, когато е само на 12, заедно с Том Круз и Брад Пит в „Интервю с вампир" (1994 г.), тя вече има години опит зад себе си.
„Майка ми ми каза, че когато съм се родила, тя е имала странно усещане. Знаела е, че съдбата ми е да стана актриса. Всеки път, когато сме ходили до магазина, хората са й казвали: „Дъщеря ви е толкова артистична и усмихната, има такъв блясък, трябва да се снима в реклами". Тя е решила да пробва, заделила е пари за колеж и всичко е станало ясно в момента, в който съм получила първата си реклама".
Дънст не съжалява, че е прекарала детството си пред камерата. „Бях много екстровертно дете. За мен беше нормално да играя. Но винаги съм ходила в нормални училища, не съм се държала като примадона или нещо подобно, затова и не съм имала проблеми."
Тя не винаги е била толкова ентусиазирана за холивудската си кариера, но сега сякаш няма спомен за предишните си колебание. „Може би тогава съм имала нужда от нещо по-лично в артистичната сфера, нещо, което си е само мое и не трябва да го споделям с други хора. Но сега не се чувствам така". Тогава Дънст има силна депресия, което води до престой в рехабилитационен център през 2008 г. „Винаги съм изисквала прекалено много от себе си, но вече гледам много по-позитивно на нещата... Във всеки момент ти се налага да се справяш с някакви проблеми и това не става по-лесно с времето".
Тя споделя, че се е чувствала много добре по време на снимките на „Melancholia". „Не мисля, че бих могла да го направя, ако не бях щастлива. Беше много напрегнато." Името на апокалиптичната лента се отнася едновременно към измислената планета Melancholia, която ще се сблъска със земята, и към състоянието на героинята на Дънст.
„Не са много филмите, които могат да изобразят депресията. Да гледаш депресирани хора не е интересно. Те са уморени, дори не искат да си взeмат душ. Не искат да спят или да ядат. Ларс взе нещо, което не се снима лесно в киното, и го направи интересно."
Фон Триер е известен с това, че кара героините си да страдат. Изпълнената с мъка Шарлот Генсбург в „Антихрист" е подложена на всякакви мъчения, съпругът на Емили Уотсън в „Breaking the Waves" я кара да спи с други мъже, героинята на Никол Кидман в „Dogville" е изнасилена и поробена. Тогава Кидман пита режисьора в прав текст дали мрази жените, което не е първото подобно обвинение срещу него.
„Малко ме беше страх, защото всички говореха за това как той измъчва актрисите. Но всъщност той е много чувствителен, забавен и мил режисьор, който вниква емоционално в нещата."
„Melancholia" е и портрет на едно лошо семейство. „Неслучайно моята героиня има проблеми. Родителите й са ужасни! Семейството има решаваща роля в това какъв си."
Актрисата е имала щастливо детство. „Израснах до една река в Ню Джърси. Измислях си истории с куклите Барби. Плувах в океана, имах свой собствен свят. Но баща ми беще много строг. Той е израснал в Германия, а неговият баща е участвал във Втората световна война. Понякога беше доста лош - ако имах 6-, той искаше да знае защо нямам 6. Опитваше се да не е такъв и впоследствие омекна."
Когато е на 13 години, родителите й се разделят, но тя не е изненадана. „Аз не се заблуждавах, тези неща се усещат. Предпочитах да виждам родителите си щастливи, отколко да са нещастни заедно." Майката на Кирстен е движещата сила в нейната ранна кариера. „Тя не беше мой мениджър, но винаги стоеше до мен на снимачната площадка." Актьорството пък й дава възможност да осигурява финансово семейството си от много ранна възраст.
„Страхотно е, че мога да го правя. Късметлийка съм, че не трябва да разчитам на мъж да ми дава финансова сигурност. Имам самочувствието, че на 29 годиони мога да работя и да изкарвам пари."
В момента актрисата излиза с музиканта Jason Boesel. „Според мен е по-добре да си с някой, който не прави същото като теб. Важно е да имаш собствен живот. Когато нещата тръгнат на зле, просто трябва да се откажеш от прекалено много неща." Последният актьор, с който Дънст има връзка, е Джейк Гиленхал, с когото са заедно в продължение на две години. Те се разделят през 2004 г., след което излиза информация, че има бурна афера с фронтмена на Razorlight Джони Борел, която приключва през 2008 г.
„Какво търсиш - сексуална химия или приятел, който се отнася добре с теб? Трудно е да намериш баланса. Искаш да се ожениш и за двата типа, но това няма как да се случи с първия тип. Когато остаряваш, се опитваш да избереш партньор, с който сте приятели. Поне това е моят опит. Естествено, че трябва да има привличане, но не от разрушаващия, подлудяващ вид. Харесвам спокойни хора, понякога животът ми става много трескав и е хубаво да имаш някой, който да те връща на земята."
Наградата за най-добра актриса за филма „Melancholia", която най-вероятно ще доведе до номинация за „Оскар", определено затвърди позицията й на една от водещите акстриси на поколението. Следващият филм на Кирстен е адаптация по романа на Джак Керуак „На пътя", а в момента снима и комедия.
„Най-хубавото нещо в работата ми е, че по този начин документирам живота си - възможност, която не се удава на повечето хора. Те имат някоя и друга снимка, може би видео. Моито деца ще могат да видят как пораствам."
Живот на кинолента, който се разкрива малко по малко с всяка следваща роля на Кирстен Дънст, е по нейните думи, „нещо голямо".
