Началото на 60-те години на XX век. Двама мъже пристигат в отдалечено румънско село с каравана, превърната в подвижно кино. Единият от тях – Тави, е облечен с шикозно кожено яке и има излъчването на усърден апаратчик. Това е първата му официална пропагандна работа и той се старае да се справи успешно с нея.
В караваната има филм с комунистическа пропаганда, който по заръка на властта трябва да се покаже на селяните. Вали като из ведро, улиците са реки от кал и няма кой да посрещне новодошлите. Селото е почти безлюдно – повечето хора са заминали нанякъде, за да търсят работа. Останалите представляват шарена групичка, която постепенно започва да изниква оттук-оттам – старият учител и съпругата му, местните големци, селският майстор, който е циганин, идиотът на селото и красивата библиотекарка. След приключенията в калта по-голямата част от пропагандния филм е неизползваема, но фериботът, с който са дошли двамата мъже, е отнесен от пороя. Това налага коренно различните хора да прекарат известно време заедно.
Ситуацията е добре дошла само за Тави и библиотекарката, които са хвърлили око един на друг. Комедия на параноята, лукавите селяци, несигурната млада любов и разстроената власт, Пътуващо кино е твърде обстоятелствен и бавен филм, но компенсацията идва с шокиращо грубата финална поанта, която променя характера на сатирата от нежна към жестока, като разкрива какъв е бил ефектът на комунистическото управление върху обикновените хора.
