Кевин Спейси е звездата и продуцентът на „21" – екранизацията на бестселъра Бен Мезрик от 2003 „Bringing Down the House" – забавната история на няколко много умни студенти от Мазачусетския технологичен институт и техния учител по математика, измислили система на смятане, с която да разбият казината в Лас Вегас. Наистина са го направили - книгата е по действителен случай. Е, не всичко се развило според предвижданията им, но няма да се занимаваме с тази загадка, а с друга – Кевин Спейси.
Колкото талантлив, толкова и загадъчен, Спейси винаги е пазил в най-строга тайна подробностите от своя личен живот. Както обяснява в едно интервю за в. London Evening Standard през 1998 година: „Аз съвсем не възнамерявам да създавам някакакъв ореол на тайнственост около себе си, просто колкото по-малко знаете за мен, толкова по-лесно за мен ще бъде да ви представя за такъв какъвто искам от екрана. Това ще позволи на зрителите да повярват, че аз съм този, който те виждат на екрана".
И все пак, биографични факти не липсват: Кевин Спейси е бил най-малкото от трите деца в семейството на Томас и Кейтлин Фоулер в Саут Ориндж, щата Ню Джърси. Майка му била секретарка, а баща му – автор на техническа документация. Спицификата на работатта му налага да прътува често, и това е причината семейството често да се мести от град в град. Накрая се установили в южна Калифорния. Там младият Кевин извършил хулиганска постъпка — запалил куклената къщичка на сестра си, заради което бил изпратен във военно училище в Нортридж. Но няколко месеца по-късно бил изключен, след като нападнал друг курсант.
Призванието си Спейси открил в училището Чатсуорс в Сан Фернандо Вали, където с успех започнал да проявява драматичната си дарба. С постоянно нарастващ си интерес към актьорската професия, Спейси скоро натрупал енциклопедични познания за киното — от първите му дни до най-новите телевизионни продуции. В гимназията Спейси пародирал знаменити звезди на шоубизнеса (най-любими му били актьорът Джими Стюарт и тв водещия Джони Карсън). По това време започва да се опитва и да направи кариера в жанра на любителската комедия.
Първоначално постъпва в колежа Los Angeles Valley, но скоро напуска и (по съвет на един свой съъученик от Частсуорт - Вал Килмър) се записва в програмата по драматични изкуства в Джулиард. След две години, без да е получил диплома от Джулиард, напуска за да си търси работа и се записва за участие Нюйоркския Шекспиров Фестивал. Първата му работа е ролята на слуга в постановката на „Хенри VI" през 1981 година.
Шефът на фестивала Джоузеф Пап изпраща младия актьор в „истинския свят" на театъра, и на следващата година Спейси дебютира на Броуей в постановка по Хенрих Ибсен. Бързо се доказва като енергичен и разностранен изпълнител. През 1986 г. има късмета да работи със своя кумир (и бъдещ наставник) Джак Лемън в пиесата „Дългата ръка на нощта". Независимо, че на този етап киното го привлича по-силно, Спейси активно участва и в театралния живот — а през 1991 получава и наградата „Тони".
Кинокариерата на Спейси започва скромно — с малка роля на крадец в метрото във филма „Heartburn" (1986). Смятан по-скоро за характерен актьор, отколкото за лидер, той остава в сянка и в следващите си няколко филма, но привлича вниманието с ролята на негодника Мел Профит в телевизионния сериал „Wiseguy" (1987). Прочут става с първият в дългата поредица от отрицателни персонажи, изиграни от Кевин Спейси: зловещият мениджър в „Глендари Глен Рос" (1992), садистът в „Swimming with Sharks" (1994) и, накрая, най-любимият – всяващият ужас с невинния си вид Роджър Кинт в „Обичайните заподозрени" (1995).
Последната роля носи на Спейси „Оскар" за най-.добър поддържащ актьор и го прави звезда. Същата година той отново се появява в тайнствено амплоа – в трилъра на дейвид Финчър „Седем". Оттам нататък предложенията потичат като река. След филма „В търсене на Ричард".
Спейси снима и първия си филм като режисьор „Albino Alligator" (1996). Завръща се към актьорската работа с ролята на детектива Джак Винсенес в „Поверително от Ел Ей" (1997), а също и като благовъзпитания, но подозиран в убийство Джим Уилямс от „Полунощ в градината на доброто и злото" (1997). През 1999, само дни след премиерата на „Американски прелести", Спейси получава своя звезда на алеята на славата в Холивуд. Без да му се налага повече да играе второстепенни роли, Спейси уверено заема мястото си на върха на Холивуд.
