Кари Грант (Cary Grant) е англо-американски актьор, превърнал се във въплъщение на неизмено остроумие и невъзмутима хладнокръвност. Американският институт за кино го признава за най-голямата холивудска звезда след Хъмфри Богарт.
Кари Грант се ражда на 18 януари 1904 г. в предградията на английския град Бристъл, но цялата му кинокариера е свързана с Холивуд. Като юноша се присъединява към трупа пътуващи акробати и заедно с тях заминава за Америка, където известно време участва в бродуейски мюзикъли. Скоро си изработва своеобразен маниер на произношение, който по-късно често е обект на пародии.
Когато за първи път попада в Холивуд през 1932 г. като актьор, босовете на компанията Paramount Pictures му измислят сценичния псевдоним Кари Грант. Това е неточна анаграма на името на Гари Купър, в когото те виждали потенциален съперник. Славата дошла доста случайно — звездата Мей Уест пожелала именно все още неизвестния Грант да изиграе ролята на неин любовник в два поредни филма: “She Done Him wrong” (1933) и “I’m No Angel” (1934).
През 1935 г. срокът на действие на контракта му с Paramount изтича и актьорът го продължава при нечувани дотогава условия — той си оставя правото да участва в проекти на конкурентни компании и има пълен контрол над подбора на ролите си. Подобна независимост води до това, че нито едно от студията не смята за нужно да лобира за неговите интереси при връчването на „оскарите”, в резултат на което той така и никога не получава наградата по редовния начин. Освен споменатите преференции Грант е първият след Джими Стюарт, който си извоюва и правото да получава процент от касовите приходи на филмите, в които участва.
В края на 30-те години на миналия век основната част от филмите на Грант са комедии, по-точно фарсове. През 1940 г. играе една от най-известните си роли във „Филаделфийска история”; две години по-късно изиграва най-любимата си във „None But the Lonely Heart” и една от най-забавните в „Арсеник и стари дантели”. По това време започва и сътрудничеството му с Алфред Хичкок, който си признава, че изобщо не обича и не уважава актьорите, с едно-единствено изключение – Кари Грант. Сред филмите на Хичкок, в които се е снимал Грант, са: „Подозрение” (1941), „Notorious” (1946), „Да хванеш крадец” (1955), „Север-северозапад” (1959).
Парадоксално е, но привлекателността на Грант и неговата популярност сред противоположния пол само нараствали с годините. Това му позволило дори през през 60-те години да остане един от най-високоплатените актьори в Холивуд. Въпреки петте му брака, спекулациите относно сексуалната му ориентация никога не стихвали. Ян Флеминг признава, че Грант му е послужил като един от прототипите на агент 007, но актьорът отказал да го играе заради възрастта си.
Последните големи филми на Грант са комедията „Charade” (1964), с участието на Одри Хепбърн, и римейкът на олимпийската комедия „Walk Don't Run” (1966). След излизането им на екран Грант обявил края на своята кинокариера. През 1970 г. Американската академия за киноизкуство със закъснение му присъжда почетен „Оскар” за „необикновено майсторство, с уважение и признателност от колегите”. През последните години от живота си Грант живее уединено и практически не дава интервюта. В средата на 80-те за разнообразие решава да направи прощално турне из Америка и умира от инфаркт след един от концертите на 29 ноември 1986.
