„Филмът „Калоян” предвещаваше нов етап в творческото развитие на Дако Даковски... Този исторически филм беше замислен почти като монодрама, макар и на широк епичен фон. Личността и историята трябваше да се слеят в единно могъщо дихание: трагизмът на личността трябваше да прозвучи с монументална обобщеност като необходима историческа саможертва.
Всичко трябваше да бъде разгърнато двупланово: като исторически сюжет и същевременно – като негова проекция върху съвременността. В съответствие с тази концепция Даковски потърси и нови изразни средства. За съжаление преждевременната смърт му попречи да осъществи творческите си намерение.”