Sin Nombre Мексико, САЩ, 2009, 96 мин. Режисьор: Кари Фукунага В ролите: Едгар Флорес, Кристиан Ферер, Паулина Гайтан, Марсела Ферегрино
Има някаква обща нишка между повечето филми заснети в Латинска Америка. Всичките са натуралистични, без блясък, снимани са по прашните улици на градовете, не в някое лъскаво студио, предизвикват целият ти арсенал от чувства, докато ги гледаш, насълзяваш се, ама по един по-истински начин, и от тъга, и от гняв, не онзи холивудски плач по главната героиня, която цял филм умира и накрая режисьорът решава, че филмът ще е много тъжен, ако наистина умре и просто историята свършва. Обикновено в тези филми няма звезди, защото латинозвездите са в сапунените сериали. Актьорите са също толкова истински и натуралистични, колкото и самите филми. И персонажите им умират. И ти става тъжно. Ама наистина гадно.
„Sin Nombre” е филм, който ще ви подейства точно така. Силен, въздействащ, на места откровено брутален, но истински. Филм за бандите от подземния свят, в които ако следваш правилата им, живееш добре, но кривнеш ли, те чака смърт. Сигурна смърт. Колкото и да бягаш, където и да се криеш, рано или късно, смъртта ще те застигне. Филм за неограничените човешки възможности, когато става въпрос за бягство от мизерията. За това как пътуваш дни наред върху тавана на едва движещ се влак, с надеждата, че когато стигнеш крайната дестинация, животът ти ще започне наново. Но после осъзнаваш, че това са били едни от хубавите мигове в живота ти, защото поне си имал някаква надежда, преди да се сблъскаш с поредната мизерия. И филм за любовта, но тази, която е невъзможна. Колкото и да я искаш, знаеш че не може да я имаш.
Единствените цветни краски в “Sin Nombre” са тези от есенния пейзаж на фототапета в стаята на Каспър. Тъгата и гневът са татуирани върху филма, така както телата на участниците в него. Филмът свършва, но така те е смазал, че още дълго продължаваш да мислиш.
Мислиш си дали е разумно да пътуваш в Латинска Америка. И дали ако се качиш на влак, върху тавана на купето ти ще има десет души, които преследват неосъществимите си мечти. Мислиш си и за това, откога не си гледал толкова добър филм, без предварително някой да ти е говорил за него.
0 гласа