На една анимация не и трябва много, за да се превърне в най-малкото приятна. И действително, почти всички предпоставки са налице при „Жената чудо”. Което бе и причината бързичко да се насоча към него, като основната идея естествено беше да разпусна малко от тежките драми, многопластови трилъри или изобщо филми, които повече те карат да мислиш, отколкото да се отпуснеш, и просто да позяпам движещите се по екрана картинки.
И така - хубаво клане като за начало, дотук добре. Традиционен рисунък - още по-добре - докато преди няколко години компютърната анимация беше нещо ново и нетипично, то в момента далеч не е така. И действително - красива е, шарена е, обаче някак си винаги оценяваш колко добре технически е изпипана и как това или онова студио си менят водещото място в бранша, защото са наели например по-добри компютърни специалисти. Та, два фактора са налице. История за амазонки в модерния свят - най-добре. И ако всичко това беше гарнирано и с един малко по-малко слабоумен сценарий, вероятно дори щях да харесам лентата. Но не би.
Бъркочите, простете, коктейлите от старогръцки легенди и митове с бълнуванията на някой сценарист не винаги са чак толкоз зле. Всъщност, през първите десетина минути дори забавляват. Въпреки очевидната си некоректност, все пак говорим за художествена измислица. Тук следва катастрофата на американски пилот на скрития остров на жените-войни. И всичко все още продължава всичко да е наред, с изключение на дребния факт, че като рисуваш въздушен бой е добре поне малко да се запознаеш с основни неща, като например как лети самолета. Но това е друга тема.
И изведнъж като я издокараха нашата героиня в един ми ти костюм все едно излязъл от световната федерация по кеч и американското знаме... И като запалиха невидимия реактивен самолет към Ню Йорк... Да, това роди една симпатична реплика от вида дай да ти купим някакви дрешки, че да не те арестуват за проституция. Обаче хайде малко реализъм да проявим, нищо че е фикция. Та в крайна сметка дори децата няма да се вържат на подобни трикове. Освен може би американските, но те са друга бира.
От там следват естествено няколко симпатични и наситени със свеж хумор реплики, няколко забавни сцени от типа „женкар среща амазонка”. Доста супер сили, дошли незнайно откъде, и финалната битка, която носи специфична естетическа наслада със сцената, където амазонките акостират на американския бряг, баш във Вашингтон. Насетне, по ред на номерата, идват финалните забавни реплики, финалните слъзливи реплики, и хепи-енда, естествено.
Въпросът е, че ако просто бяха се постарали да измислят едно супер-герой костюмче в малко гръцки стил, филмчето щеше да е дори готино. Е, не велико естествено, но доста прилична и доза забавна дъвка за окото. И те кара да се замислиш, как едно дребно камъче може да обърне колата, да катурне коларя, който да си строши главата, а коня да стане на суджуци, благодарение на тайфа преминаващи веселяци. Тъжно, нали?
0 гласа
винаги ще ме кефи лигата на справедливоста