“Бащата” на Железният човек, Стан Лий, е поработил здраво с писателя Лари Лайбър и художниците Дон Хек и Джак Кърби. Първите щрихи на супергероя, който за пръв път се качва на големия екран през 2008 г., са публикувани в брой 39 на списанието “Tales of Suspense” през март на далечната 1963 г.
Оттогава персонажът доста еволюира и постепенно се превръща в един от най-стойностните образи от света на “Marvel”.
Първоначалната идея е типична за комиксите: милионерът Тони Старк, който прави пари от производството на ултрамодерно оръжие, променя начина си на мислене, когато си дава сметка как се използва продукцията на неговите фабрики, и прилага последното си изобретение за създаването на непобедима броня, с помощта на която се превръща в герой, който спасява света...
Публична тайна е, че за прототип на образа на Тони Старк е послужил медийният магнат Хауърд Хюз. Във филма ролята се изпълнява от Робърт Дауни Мл, който освен чудесен актьор е и много добър избор, предвид личния му имидж на “лошо момче”. Присъствието му на екрана обаче, както и асистенцията на (сносната) Гуинет Палтроу и (малко скучноватия) Джеф Бриджис не са достатъчни, за да превърнат “Железният човек” на Джон Фавро в нещо интересно за гледане.
Хапливата самоирония на Тони Старк е единственото развлечение сред добре измислените и добре възпроизведени спецефекти, които неизбежно навяват déjà vu след множеството комикс екранизации (и не само) напоследък.
Филмът е предвидим до последния детайл и доста тромав както като история, така и като развитие на отношенията между персонажите. На фона на последните метаморфози на Батман и Супермен, а и на драмите, които се разиграват покрай Х-мените, терзанията на Тони Старк изглеждат като излезли от шкафа с нафталина, а след “Трансформърс” гигантският Железен човек ни изглежда като братовчед на Сребърния сърфист. Скука! А вече се говори за продължение. Ужас!
