Режисьор - Иван Добчев, Ivan Dobchev

Начало » Артисти »

Иван Добчев - Режисьор

Приятели (0)

Абонамент

Сигнализирай за грешка

Добави инфо

Гласувай за актьора:

Потребители:

Гласувай:

Среден резултат: 5/100

Иван Добчев - Режисьор Ivan Dobchev
ЗА АКТЬОРА		ГАЛЕРИЯ		ФИЛМОГРАФИЯ		МНЕНИЕ

06.03.2024 | синефиш.бг

Дата на раждане: 04.05.1947 год.
Място на раждане: Харманли, България

Иван Христов Добчев е роден на 4 май 1947 г. в гр. Харманли – режисьор и педагог. Завършва режисура при проф. Е. Халачев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” (1973). Дебютира с постановката „Разпаленият въглен” – Л. Стрелков в ДТ – Димитровград (1973-76). Работи в ДТ – Пловдив (1976-78), ДСТ (1986-88), художествен консултант в ДТ – Хасково (1984-88), НТ „Ив. Вазов (1991-92). Асистент на проф. Крикор Азарян (1985-89). Води (съвместно с М. Младенова) клас по актьорско майсторство за драматичен театър по алтернативна програма на обучение в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” (1991-95) и клас по режисура за драматичен театър (от 1994), става професор през 2000г. Заедно с Маргарита Младенова основават своя театър-лаборатория – Театрална работилница „Сфумато” (1988), в която работят съвместно и до днес.

Тук става въпрос за „театрална-та работилница” (буквализиран превод от Workshop), това е не само най-устойчиво развиващата се неоавангардна театрална формация през 90-те години на ХХ век у нас, но тя е явление, което се свързва с най-добрите открития на театъра от 70-те и 80-те свързани с неоавангардните нагласи. Този тип театър има за цел да разчупи класическата сцена кутия, обръща се към историята на човешката култура, връща се към истинността.

Театралната работилница не е театър, а място в което се провеждат експерименти и няма за цел производството на комерсиални спектакли. Целта е театъра да се върне към извора, към изначалното си предназначение на духовен ритуален акт, в който човекът се съизмерва с енигмата на битието и иска да прозре тайната.
Иван Добчев е режисьор повлиян от естетиката на Антропологичния театър. В своя творчески път освен влиянието от Гротовски, Тадеуш Кантор, Станиславски. От Конрад Свинарски, взима мистичния хоризонт и влиза в поетика, в която животът е сън, но развива и игровата страна, като я съчетава с първата. Но от когото и да черпи вдъхновение, характерно за този режисьор е, че той търси текста, който най-точно ще даде образ на словото, което не трябва да бъде тълкувано. И когато търси, винаги намира това, което и самият автор не успява.

Постановки: „Иванов” – А. П. Чехов, „Чичовци” – по Ив. Вазов, „Обърни се с гняв назад” – Дж. Озбърн, „Дървеница” – Вл. Маяковски, „Антихрист” – по Е. Станев, „Фалшивата монета” – М. Горки, „Всичко е свършено” – Е. Олби, „Животът е сън” – П. Калдерон де ла Барка, „На гости у министъра” (по „Службогонци”) – Ив. Вазов, „Ромео и Жулиета”, „Хамлет” – У. Шекспир, „Веранда в гората” – И. Дворецки, „Албена” – Й. Йовков, „Босилек за Драгинко”, „Одисей пътува за Итака”, „Великденско вино”, „Куцулан или Вълча Богородица” – К. Илиев, „Книга на царете” – М. Минков, „Суматоха”, „Януари”, „Къкринското ханче след залавянето на Апостола” – Й. Радичков, „Джендем хан” (по „Забравени от небето”) – Е. Томова, „Краят на играта” – С. Бекет, „Спомен за една революция” – Бюхнер-Мюлер, „Чайка” – А. П. Чехов (съвместно с М. Младенова), „Свидетелства за светлината по време на чума” – по А. С. Пушкин и стихотворението на П. Атанасов, „Думи към Б.” – по Б. Папазов и С. Бекет, „Грехът Куцар” – по Й. Йовков (Програма „Йовков” на ТР „Сфумато”), „Падането на Икар” – по Й. Радичков, И. Бергман и др. (Програма „Радичков” на ТР „Сфумато”), „Вуйчо Ваньо” – А. П. Чехов (Програма „Чехов” на ТР „Сфумато”), „Апокриф” – авторски спектакъл на Иван Добчев и Маргарита Младенова (Програма „Архетипи” на ТР „Сфумато”), Тирезий Слепият” – по Софокъл ( Програма „Митове” на ТР „Сфумато”), „Черното руно” – авторски спектакъл на Иван Добчев и Маргарита Младенова), „Станция Астапово” – авторски спектакъл на Иван Добчев (Програма „Изход” на ТР „Сфумато”), „Долината на смъртната сянка: Иван” – по романа на Ф. М. Достоевски „Братя Карамазови” (Програма „Достоевски” на ТР „Сфумато”), „Стриндберг в Дамаск” – от Георги Тенев и Иван Добчев (Програма „Стриндберг” на ТР „Сфумато”), „Лазар и Иисус” – по апокрифа на Емилиян Станев, авторски спектакъл на Иван Добчев и др.

Участия на: Есенен фестивал – Бобур, Париж („Свидетелства за светлината по време на чума”, 1991), „Контакт ’94” – Торун, Полша („Грехът Куцар”), „Охридско лято ’95” – Македония („Вуйчо Ваньо”), Театер дер велт – Берлин („Апокриф, 1999), Летен фестивал – Хамбург („Апокриф, 1999) и др.

Поставя съвместно с М. Младенова и френска трупа, „Вишнева градина” – А. П. Чехов, копродукция с ОНДА и 20 френски театъра за In-програма на Авиньон’96 (1995-96), „Кървава сватба” – Ф. Г. Лорка (съвместно с М. Младенова) – Консерватория за драматично изкуство, Париж (1997), „Малкият Пушкин” – по А. С. Пушкин (съвместно с М. Младенова) – Национален театрален център, Макон, Франция (1997) и др.
Носител на национални и международни награди.

Споделете: