Артист - Ищван Сабо, Istvan Szabo

Начало » Артисти »

Ищван Сабо - Артист

Приятели (0)

Абонамент

Сигнализирай за грешка

Добави инфо

Гласувай за актьора:

Потребители:

Гласувай:

Среден резултат: 2/100

Ищван Сабо - Артист Istvan Szabo
ЗА АКТЬОРА		ГАЛЕРИЯ		ФИЛМОГРАФИЯ		МНЕНИЕ

06.03.2024 | синефиш.бг

Дата на раждане: 18.02.1938 год.
Място на раждане: Будапеща, Унгария

Водещият режисьор на новото унгарско кино е випускник на Будапещенската академия за киноизкуство, когато привлича вниманието в различни международни фестивали в началото на 60-те години с три късометражни филма и след това с еднакъв успех се обръща към пълнометражното художествено кино. Неговият филм „Доверие" печели „Сребърна мечка” през 1979 година в Берлин. За „Мефистофел" получава приза на унгарските кинокритици, наградата за сценарий в Кан и „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм. Филмите му се характеризират с техническо съвършенство и невинно очарование.

Роден е на 18 февруари 1938 г. в Будапеща. През 1961 завършва режисьорския факултет на Будапещенския институт за театрално изкуство и кино, където учи в класа на Феликс Мариаши. През 1962 работи като асистент-режисьор във филма на Янош Хершко „Диалог". Първият му самостоятелен късометражен филм „Концерт" е готов през 1961 г., следват „Вариации на тема" (1961) и „Ти" (1962). В първите си игрални пълнометражни филми Ищван Сабо с успехи ползва изобразителните способи и език, присъщи на произведенията от френската "нова вълна". Лирическите интонации във филмите му са основани на автобиографични сюжети. Те привличат зрителя с личностното обаяние на автора, което по-рано рядко се наблюдава в унгарското кино.

„Време за илюзии” (1964), „Баща” (1966) и „Филм за любовта”(1970) представляват своеобразна трилогия, в която режисьорът разказва за най-ранните теми на своята младост. "Време за илюзии" предизвиква сериозен отклик в колегията, а вторият пълнометражен игрален филм на Сабо завоюва няколко награди на представителни международни и национални кинофестивали, в това число в Локарно печели специалната награда на журито. Скоро този филм е включен в групата на така наречената „будапещенска дузина", тоест сред най-добрите унгарски филми от периода на постнационализацията на унгарската кинопромишленост.

„Улица „Пожарникарска” 25” (1973) е биография на едно поколение. След излизането на екран на кинопоемата "Будапещенски приказки" (1976) Сабо снима "Доверие" (1979) – един от върховете в творчеството му. В отличие от мозаечното повествование на филмите му от предишния период, "Доверие" има линейно построен сюжет: В него с необикновено художествено напрежение се води разказът за взаимоотношенията между двама души, срещнали се посред ада на войната.

През 1981 по екраните излиза "Мефисто", който печели около 20 награди от различни кинофестивали. Това е пронизително драматична история за много талантлив, но напълно бездарен в морален план актьор, който не е в състояние да откаже да служи на нацистите. Заедно с двата следващи филма ("Полковник Редъл", 1984, и "Ханусен", 1988), „Мефисто" оформя своеобразна трилогия.

След историческите филми Сабо снима ленти, с които се завръща към проблемите на съвремието ("Среща с Венера", 1990, и „Edes Emma, Draga Bobe”, 1991). За годините на творчеството си досега Сабо е получил повече от 60 международни награди: наред с „Оскар”-а за "Мефисто" и трите номинации за „Оскар” („Доверие", „Полковник Редъл" и „Ханусен"), той е носител и на наградата „Давид де Донатело”, премия на британската Академия за кино; четирикратен победител е в Кан, а с "Доверие" и "Edes Emma, Draga Bobe” е носител на „Сребърна мечка” от Берлин.

Споделете: