Начало »

Новини

Филми Интервю със създателя и режисьора на „Бож“ Клер Ъндърууд

Интервю със създателя и режисьора на „Бож“ Клер Ъндърууд

Филми
Интервю със създателя и режисьора на „Бож“ Клер Ъндърууд

20.06.2016, 15:50 | Видяна: 970 | Press Release | ФИЛМ

Кога Бож се появи за първи път във Вашия живот?

Идеята ми хрумна през 2007 година като вариант за книжка с картинки. В началото Бож трябваше да бъде непохватно същество с неопределена самоличност, след това – куче, таралеж и слон, докато намери истинската си същност на заекоух бандикут, живеещ в дупки в земята!
Написах първия вариант на книгата и го изпратих на различни издатели, които се изказаха за книгата много позитивно, но в крайна сметка я отказаха с мотива, че тя е по-подходяща за идея на телевизионно предаване, отколкото за книга с илюстрации. Което не беше изненадващо, като се има предвид, че работех за телевизията и току-що бях създала и режисирала „Невероятните братя Адреналини“/“The Amazing Adrenalini Brothers“!
Тогова поканих за участие сценариста на анимационни филми Дейв Ингам и моя партньор от „Pesky“ Дейвид Ходжсън. Направихме сериал, предложихме го на CBeebies и останалото е история!

Кое Ви вдъхнови за филма?

Ние се преместихме от Лондон в една ферма в Люис, Съсекс, когато дъщеря ни Попи беше на три години. Бяхме свидетели на това как тя създаде първите си независими приятелства в сплотената общност на нашия „Гигли Парк“ – „Грейндж Гардънс“, което беше огромно вдъхновение!
Освен това, размишлявах много върху устойчивостта, затова исках да създам образ, който да покаже как можеш ‘да си направиш сам’ неща, проявявайки креативност, с мисъл за едно по-устойчиво бъдеще. Нещо като наръчник за начинаещи по ‘рециклираща икономика’!
Бож има дълбоки корени в много области от моя живот и е създаден действително от душа и сърце с намерението ми да отправи важни послания в живота на децата.
Какво въздействие очаквате да има Бож върху своите зрители?
Надявам се децата да се вдъхновят от оригиналните идеи на Бож и да изпитат желание да направят или поправят нещо. Искам представата за ‘оплесквам’ да добие положителен смисъл.
Когато едно дете ‘оплесква’ нещо, това е симпатично, това значи, че детето иска да направи нещо, че използва своята изобретателност, при което не е необходимо то да следва някакви правила или да бъде идеално. След време днешните божовци ще станат инженери, учени, творци на бъдещето!
Ние живеем в свят, който не ни насърчава да поправяме нещата – просто купуваме нови и изхвърляме старите, като по този начин губим ресурси и унищожаваме планетата. Днешните деца трябва да започнат да мислят по друг начин за едно устойчиво бъдеще и аз се надявам, че Бож ще има принос за това.
Освен това, искам да накарам родителите да дадат на децата си свободата, която ние имахме на тяхната възраст – да играят на открито, да създават приятелски общности. Това е толкова важно!

Защо заекоух бандикут?

Търсех някакво рядко животно, живеещо в дупки под земята, което да се появи в нова непозната среда. Обичам Австралия, където съм била като дете и много пъти след това, затова предпочетох австралийско животно.
Използването на застрашен животински вид помага да се подкрепи идеята за сериозните поражения, които нашият разточителен, развит свят нанася на околната среда.
След като създадох образа на Бож, имах щастието да срещна заекоухи бандикути на живо в Центъра на „Фонда за спасение на заекоухите бандикути“ в Шарлевил, Куинсланд. Те са толкова мили, че мисълта за това че след 100 години може да изчезнат, е ужасяваща.
(Освен това, идеята за Бож ми дойде за първи път на ум в деня, след като си говорих с илюстратора на детската книжка „Заекоухият бандикут Ян“/“Ian Bilbey“ – така че с откриването на заекоухия бандикут идеята ми доби завършен вид!)

Защо Бож не носи дрехи?

Ами, той е същество, близко до природата. Сигурен съм, че всички познавате някое такова дете! (А защо останалите животни носят дрехи?!!)
В какво се състои работата на автора/режисьора?
Най-напред генерирах първоначалната идея и създадох героите и средата. След това, по време на продукцията, работих във всички области заедно с фантастичните ни екипи от „Pesky“, „Cloth Cat“ и „Kavaleer“.
Всеки ден работех върху идеята на историите, преглеждах сценарии, проекти, монтажни маси, аниматика, анимация и звук. Освен това, режисирах гласовете на всички деца (включително седмичните сеанси със Зиги Бейдънс в Австралия) и възпроизвеждах пронизителното цвърчене на братчетата Туич!
Като запален любител музикант (бивш член на „Belle & Sebastian“) работих заедно с Мик Куки върху музиката. Аз изпълнявах мелодията за цафара за мечтанията на мистър Клопити, както и странното парче на укулуле на Попс! И дори участвах в дует с Джейсън Донован, дублирайки пеенето на мисис Ниблит!
Обичах разнообразието на тази работа, но тя означаваше много дълги, дълги дни в студиото!

Как съчетавате заетостта на работата си с ролята си на майка?

Не е лесно – особено, като се има предвид, че съпругът ми Дейвид беше не по-малко ангажиран с продукцията. Да направиш свой телевизионен филм е голяма привилегия, но тя изисква и големи жертви.
Кое от семействата в „Гигли Парк“ прилича най-много на вашето?
Аз приличам малко на мисис Ниблит! Придирчива перфекционистка! Дъщеря ми Попи, която дублира речта на Рупа Ниблит, също много прилича на нея – тя обича гимнастиката и е добра по математика!

С какво искате да бъде запомнен Бож?

Най-хубавото в това да правиш телевизионни предавания за деца е, че те имат огромно въздействие и остават в сърцата на хората и в зрялата им възраст. Това е голяма отговорност!
Надявам се филмът за бъде запомнен като забавен, будещ положителни чувства, с добри и честни ценности и с някои страхотни песни!