Начало »

Новини

Интервюта Интервю с Кари-Ан Мос

Интервю с Кари-Ан Мос

Интервюта
Интервю с Кари-Ан Мос

16.02.2017, 16:41 | Видяна: 2410 | Press Release | ИНТЕРВЮТА

Имате ключова роля в сезон 2 на “Хора”. Ще ни разкажете ли нещо за Вашата героиня, д-р Атина Мороу?

Да. Нека се върнем малко назад, за да ви кажа какво чух за филма, когато разговарях за първи път с неговите автори: всъщност, те ми разказаха някои неща за това какво ще се случи с този образ. След това гледах филма и бях впечатлена от това колко е добър. Наистина бях силно впечатлена и запленена от темата, от сценария и от това колко човешки изглеждат историите.

Аз изпълнявам ролята на учен, специализирал се в областта на изкуствения интелект. Обичам да играя роли на умни хора! Атина се намира в Америка, където провежда едно много смело и непрестижно изследване, тъй като не разполага с много пари. Но, тя е наистина запалена по работата си. В този момент получава предложение да дойде във Великобритания с огромен бюджет и да изведе работата си на по-горно ниво. И така, тя се озовава тук. Тогава започва да ви става ясно коя е тя и защо е тук – всъщност какви са причините за нейната мотивация, които са много лични и доста тъжни. Тя е преживяла доста голяма болка.

Когато ви поканиха в сериала, имахте ли желание да изпълнявате ролята на синт?

След като гледах филма, бих искала да изпълнявам ролята на синт! Мисля, че бих се справила доста добре.

Тогава би трябвало да работите с режисьора по движенията Дан О’Нийл...?

Да – той е удивителен. Бих искала да го гледам как режисира някой епизод – той е толкова креативен и е свършил такава добра работа. Тези синтове са изумителни, при това всички те притежават човешки черти, нали? Вие съпреживявате нещата – мисля, че това е причината да харесвам филма толкова много и защо всички хора, които съм запалила за него, смятат че е страхотен. Мисля, че това се дължи на човешката му страна. Историята е така добре написана. Вие се вълнувате толкова много за всички.

В една от сцените моята героиня говори за това как хората се отнасят към синтовете. Как те губят човешката си същност. Ние виждаме това в реалния свят, например начина, по който се отнасяме към животните. Въпросът е: “Кой казва кое е важното? Какво можем да направим, докато всички хора не започнат да се грижат за всекиго?” Това е един много сложен въпрос. Грижа ли се аз за моя телефон? Мисля, че всички ние се грижим за нашите телефони.

Мнозина биха плакали, ако телефонът им се счупи!

Да – мисля, че младото поколение е особено привързано към своите телефони. Интересно... Когато гледах първия сезон, си мислех за това как хората искат да живеят вечно, нали така? Нашите тела остаряват, но какво би станало, ако имахте тела, които не се износват? Колко различен би бил животът ви, защото всички знаем, че един ден ще умрем... Това е много интересен въпрос.

Ако това беше възможно, бихте ли си взели синт?

Не. Аз съм една от тези, които не биха искали да го направят. Може би в края на краищата ще позволя да ме уговорят, след което ще съжалявам за решението си! Аз съм от този тип хора.

Вие бихте действали като Лора.

Бих действала като Лора, при все че тя се безпокои за тях, нали? Но, аз не съм склонна да поверя живота си на други.

Вие искате да действате сама?

Да. Мисля, че когато започнеш да поверяваш голяма част от живота си на други, ти преставаш да имаш собствен живот.

Вие не искате да зависите от нищо?

Не, не става въпрос за това, че не искам да бъда зависима. Искам сама да контролирам живота си. Не искам просто да се преструвам, че го правя. Животът може да е сложен, но това е твоят живот. Животът е твой, защото ти си ангажиран с него.

Изглежда, че днес хората търсят все повече начини да улеснят живота си: “Да можеше някой да отиде до магазина вместо нас... Да можеше някой да се погрижи за къщата или децата...”

Точно така! Не си и помисляйте да ме уговаряте! И тогава животът вече не е твоят живот. Мисля, че всички вече започваме да разбираме, че не трябва да вървим по този път. Мисля, че хората се връщат към по-простичкия начин на живот; искат да живеят в по-малка съща. Нещо такова. Аз не живея в малка къща, но мисля, че бих искала да е така, защото по-лесно се поддържа и чисти. Това е голямата идея на сериала, той дава повод за всякакви разговори от този род, за това как трябва да живеем днес и след това ги пренася на друго ниво.

Видяхме отношенията на Вашата героиня със синта Карен, която както се разбира, иска да стане човек. Какви са отношенията между нея и Вашата героиня?

Ами, тя има нужда от нещо от мен. Тя иска нещо, но и предлага нещо. Но, аз не искам да ви дам много информация и да издам сюжета. За Атина образът, който аз играя, нуждаейки се от Карен, е истинско затруднение. Това е твърде драматично и сложно!

Трудно ли Ви е да партнирате на хора, изпълняващи ролята на синтове? Всички те са толкова добри в играта! Често ли Ви се случва да забравите с кого говорите – с машина или с човек?

Не. Не толкова често, всъщност.

Нямате нужда те да реагират като хора, за да им партнирате?

Ами, просто мисля, че е различно. По отношение на Карен, на която партнирах през последните няколко дни, тя е толкова талантлива, че дори при цялото й мълчание, я усещам много добре. Всичко това идва отвътре, не от някакво изражение на лицето й или от проява на чувствата й. Просто то е в нея и тя е в състояние да го изрази.
Това е интересно, защото не мисля, че всеки може да го направи. Това е истински талант. Като актьори всеки от нас има различни силни страни, нали? Мисля, че това е истинско признание за актьорската игра и за тяхното обучение, когато някой успее да постигне това. Това е изумително.

Валидно ли е това за всички актьори, изпълняващи ролята на синтове?

Вече съм работила с много от синтовете и всички те са различни. Всеки от тях е уникален и има своите силни страни.

Очевидно Вие не работите за първи път по проект в областта на научната фантастика. Имате ли някакво специално отношение към този вид проекти? Към футуристичното и философското?

Да... Но, това ми е интересно не защото е свързано с научната фантастика – всичко се корени в разказа.

Да не би това да се дължи на факта, че научната фантастика дава на сценариста възможност да разкаже по-сложни истории?

Да. Да, тя ви дава свобода на разказа. Може да разкажете по-сложни, по-съвременни истории, мисля. А аз обичам да разказвам сложни, разнообразни истории!

Вместо да играете по-прости и разбираеми образи?

Да, в известен смисъл. Но, не бих казала, че прилагам някаква стратегия в кариерата си по отношение на ролите, които изпълнявам. Никога не съм го правила. Вярвам, че ако си върша работата, ще привлека определени неща и те ще дойдат при мен. Ако някоя роля е отредена за мен, ще я получа. Ако е отредена за някой друг, за друг актьор, ще я получи той. Мисля, че има причина за всичко, което се случва, и винаги съм вярвала в това. Гледам на нещата по този начин.

Това е добър подход.

Да, мисля че е забавно и интересно. Понякога, като чета даден сценарий, си давам сметка, че в него има нещо, за което скоро съм си мислила или нещо, на което скоро съм попаднала. Имам чувството, че нещата се случват по този начин.

Което е писано да стане, ще стане?

Така мисля. Ами, поне аз смятам така и ми е приятно да гледам на живота по този начин. Така че, аз гледам на актьорството като на изследване на самата себе си, изследване на човешката същност и изследване на живота. Това ме кара да се чувствам, като че ли не съществува разлика между мен в работата ми и в реалния живот. Тук правя същите неща, които правя у дома, ако ме разбирате.

Каква беше първата Ви мисъл, когато гледахте първия сезон на ‘Хора’?

Каква беше първата ми мисъл? Бях очарована. Мислех, че е удивително. Гледах го непрекъснато. Изгледах всички епизоди един след друг.

Гледали сте всичките осем епизода наведнъж?!

Да, стоях будна цяла нощ!

Коя е основната тема в драмата, която Ви развълнува?

Мисля, че се вълнувах от всички образи. Мисля, че всеки епизод криеше някакво различно, дълбоко преживяване в себе си. Наслаждавах се на играта, наслаждавах се на сюжета, мислех си: “Боже мой, ами ако това се случваше в действителност?” и колко близка е възможността това да се случи в реалния свят.

Освен това, това което мене ме разчувства, е колко жестоки са хората към синтовете. Трябва съвсем да си скъсал връзката със себе си, за да бъдеш толкова жесток и сърдит. Изглежда, че те изливат целия си гняв върху нещо, защото не искат да се вгледат в себе си. Мисля, че в реалния живот хората са сърдити и уплашени и изливат гнева си върху другите.

В първия сезон има толкова много интересни неща, че просто не знам с какво да започна. Харесвах главното семейство, бях привързана към тях и исках да решат проблемите си. Харесвах това, че бракът и децата им изглеждаха толкова реални и това, че връзката на децата с родителите им изглеждаше толкова истинска. Харесвах образа на Уилиам Хърт и връзката му със синта Оди. Това пътешествие беше просто фантастично.

Невероятно е колко добър е този филм! Това наистина е един перфектен филм по мое мнение. Толкова е добър.

В известни отношения човешките същества в реалния свят започват да приличат на синтовете във филма. Начинът по който, благодарение на пластичната хирургия, вече не остаряваме така, както преди. И може би това, че сме скъсали с нашите емоции. Споделяте ли това мнение?

Да. Мисля, че разсъждението е правилно. А децата, които растат сега, наблюдават възрастните и това което виждат, за тях е представата за човешко същество. Така че, макар и гледайки филма, да си казваме: ”Уау – това е бъдещето” вероятно всичко това се случва в днешно време.

Често изглежда, че днес не живеем в истинско време. Всъщност, ние не ценим истинското. Но, мисля че има надежда. Мисля, че много млади хода си задават въпроса: “Какво, по дяволите, се случва? Не искам да живея в такава изолация.” Мисля, че случаят е такъв.

И те се връщат обратно към ‘природата’?

Да, така смятам. Научавам, че някои от колежите, които се развиват добре, предлагат курсове по земеделие. Всъщност, аз се срещнах с всички тези млади хора, когато се завърнах на Изток, те вече бяха отишли в колежа, а сега се занимават с биоземеделие. Те са загрижени за това как произвеждаме и консумираме храната си. Стискам палци за бъдещето!

Мислите ли, че „Хора“ е филм, който може да ни помогне в този смисъл? Да ни помогне да осъзнаем какво всъщност се случва в света? Нещо, в което хората да намерят своето място?

Да. Мисля, че той определено отваря тема за разговор. Ние не искаме хората да прекарат живота си в спящо състояние, нали? Вчера, докато шофирах от снимачната площадка към дома си, видях толкова много хора, които вървяха с отсъстващ вид. Не че изглеждаха точно като синтове, но те изглеждаха... тъжни, знаете ли? Като че ли са се предали.

Може изобщо да не съм права и те просто да са били потънали в мисли, а аз, като актриса си съчинявам история за всеки, когото виждам, но те определено приличаха на хора, лишени от радост в света. Дори отчаяни. Достатъчно е да гледате новините, за да изпитате това чувство. Трудно е да вярваш, че нещата могат да се подобрят.

Това не звучи много оптимистично!

И все пак е оптимистично, защото аз вярвам, че много хора искат светът да стане по-добро място. Ние искаме това. И ако имаш някакъв вид власт, можеш да я употребиш за нещо добро.

Значи, ако хората могат да видят себе си и своя живот във филма, това може да послужи като начало на дебат?

Да, определено. Това е, което харесвам във филмите и телевизията.

Вие сте почти в края на снимките за сериала. Трудно ли е за Вас очакването филмът да бъде показан на публиката? Все едно имате някаква голяма тайна?

Не, не е толкова трудно. Свикнала съм с това. Винаги съм правила това! И аз дори никога не знам кога нещата ще видят бял свят. Хората ме питат “Кога ще пуснат този филм?”, а аз никога не знам!

Но, Вие бихте искали да знаете как ще реагират приятелите и семейството Ви?

О, да, определено. Съпругът ми и децата ми със сигурност искат да го видят. Аз също искам да го видя! Очаквам да го видя.

По време на снимките Вие сте били отседнали в Лондон, но живеете в Лос Анжелис? Кой град според Вас би бил най-склонен да прибегне да използването на синтове, ако те наистина съществуваха?

Може би и двата, не мислите ли? Те си приличат доста в някои отношения – в своята ‘усъвършенстваност’. Може би това не е точната дума, но вие разбирате какво искам да кажа. И двата града са много модерни, много съвременни.

А освен това за Лос Анжелис битува мнението, че хората там са наистина синтетични и пластмасови!

Да. Всъщност, аз не виждам много примери за това в мястото, където живея, но разбирам какво искате да кажете.

Мислите ли, че ще можете да гледате втория сезон на „Хора“ като фен, след участието си в него?

Да, така мисля. Имам ужасно къса памет, така че наистина забравих много от това, което съм правила във филма! Въпреки че исках да кажа на съпруга ми някои неща, а той обеща да не огласява подробности. Когато се опитам да направя това, той запушва ушите си!

Когато нещо е толкова добро, си мислиш: “Как ще успеят да напишат сценария на втория сезон?” След това прочиташ сценария на втория сезон и си казваш: “Боже мой. Как ще успеят да напишат сценария на третия сезон?” Но, те ще успеят, защото остават верни на историята. Това са талантливите сценарии. Това е тайната на добрия резултат – всичко се дължи на сценария.

Едно от нещата, които харесах най-много в първия сезон, беше че там нямаше нито един главен герой. Бихте казали,, че синтът Анита изпълнява главната роля, но всички герои са сложни и завършени и нямате чувството, че познавате някои от тях по-добре от останалите...

Да, съгласна съм с вас. Тъкмо си мислиш, че си опознал даден герой и се разкрива нов пласт от него. Като образът на Карен, например. В началото си мислиш: “Тя изглежда малко странна”, но не си сигурен точно защо. След това откриваш тайната и започваш да се интересуваш много повече от нея.

Мисля, че всички тези образи притежават нещо специфично. Дори децата, не мислите ли? В началото си мислиш: “Може би няма да изследват този образ в такава дълбочина”. Но, те го направиха и аз бях толкова развълнувана. Никога не съм мислила, че те ще се върнат назад, за да ни кажат нещо повече, което е доста необичайно за телевизионен сериал с много герои.

Питат ли Ви хората все още за „Матрицата“?

Дали ме разпознават? Да, понякога, или си мислят че ме познават отнякъде!

Образът на Тринити беше знаков...

О, благодаря. Но, след това дойдоха „Шоколад“, „Мементо“ и „Джесика Джоунс“, в който се снимам сега. Хората наистина харесваха „Матрицата“. Аз го харесвах. Да, той беше знаков филм и е страхотно да бъдеш известен с това. Но, в крайна сметка, в края на живота ми това ще бъде просто едно от нещата, които съм правила. Но, да, то беше важно, то оказа влияние върху киното и върху женските образи. Изпълнението на образа й ми донесе само хубави неща и аз съм много горда с това.

Но, това е постижение, за което аз не си давах сметка по никакъв начин, когато бях ангажирана с него. От дистанцията на времето виждам нещата по-ясно и си мисля: “Уау, ето защо правя това”. Това е, което винаги съм искала. Когато бях дете, исках да бъда актриса, да докосвам хората и да ги разчувствам.

Да оставите своя следа?

Да, да.

“Джесика Джоунс” също предлага големи възможности. Харесва ли Ви работата по този филм? Той издигна цялата поредица от филми на Comic Book TV на ново равнище.

Да. Това, наистина е добра работя. Харесва ми. Аз съм страхотна и филмът има страхотен сюжет. Отново отличен сценарий, нали? Чувствам се късметлийка. Мисля си, че точно сега е най-доброто време да бъдеш жена, в телевизията и в реалния свят. Може би ще имаме и жена - президент.

Не бих казала, че съм феминистка. По-скоро съм хуманистка. Но, като актриса, времето изглежда много добро, за да бъдеш актриса. Радвам се на това, без да съм знаела предварително, че ще се чувствам така на тази възраст. Когато бях по-млада и мислех за бъдещето, не знаех как ще се стекат обстоятелствата, но съм напълно удовлетворена от начина, по който то изглежда за мене сега. Харесва ми развитието на моята кариера в момента. Вълнуващо е. Снимах филми, след това родих три деца. Вложих цялата си душа и сърце в това да бъда майка и все още го правя, но освен това работя много. Аз съм истински щастлива. Супер щастлива.